КРМСФО Разяснение 14: МСС 19 – Ограничението на актив по дефинирани доходи, минимални изисквания за финансиране и тяхното взаимодействие

Тази версия съдържа измененията и допълненията в резултат на:

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3.11.2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (Текст от значение за ЕИП)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1263/2008 на Комисията от 16.12.2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Разяснение 14 на Комитета за разяснения по Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) (текст от значение за ЕИП)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от 17.12.2008 г.за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт (МСС) 1 (текст от значение за ЕИП)

Закон за счетоводството (ЗСч) – § 1, § 1а

Препратки

• МСС 1 – Представяне на финансови отчети

• МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

• МСС 19 – Доходи на наети лица

• МСС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи

Основна информация

1. Параграф 58 от МСС 19 ограничава оценката на актив по дефинирани доходи до „сегашната стойност на всички налични икономически изгоди под формата на възстановени от плана средства или намаления на бъдещи вноски по плана“ плюс непризнатите печалби или загуби. Възникват въпроси относно това, кога възстановените от плана средства или намаленията на бъдещите вноски по плана следва да се считат за налични, особено когато съществува минимално изискване за финансиране.

2. Минимални изисквания за финансиране съществуват в много страни с цел повишаване на сигурността на направеното обещание за доходи след напускане на членовете на план за доходи на наети лица. Тези изисквания обикновено определят минимален размер или ниво на вноските, които трябва да се правят в плана през определен период от време. Следователно минималното изискване за финансиране може да ограничи способността на предприятието да намали бъдещите вноски.

3. Освен това ограничението върху оценката на актив по дефинирани доходи може да направи минималното изискване за финансиране обременително. Обикновено изискването за извършване на вноски в плана не би засегнало оценката на актив или пасив по дефинирани доходи. Това е така, защото вноската, след като бъде платена, става актив на плана, следователно допълнителният нетен пасив е нулев. Минималното изискване за финансиране обаче може да породи пасив, ако изискваните вноски няма да са налични за предприятието, след като бъдат платени.

Обхват

4. Настоящето тълкувание се прилага за всички дефинирани доходи след напускане и други дългосрочни дефинирани доходи на наети лица.

5. За целите на настоящето тълкувание минимални изисквания за финансиране са всякакви изисквания за финансиране план за доходи след напускане или друг дългосрочен план с дефинирани доходи.

Въпроси

6. Разгледаните в настоящето тълкувание въпроси са:

а) кога възстановяването на средствата по плана или намаленията на бъдещите вноски се считат, че са налице в съответствие с параграф 58 на МСС 19;

б) как минималното изискване за финансиране може да засегне наличието на намаления на бъдещите вноски;

в) кога минималното изискване за финансиране може да породи пасив.

Консенсус

Наличие на възстановяване на средства по плана или намаление на бъдещите вноски

7. Предприятието определя наличната възможност за възстановяване на средства по плана или намаление на бъдещите вноски в съответствие с условията и сроковете на плана и законовите изисквания на юрисдикцията на плана.

8. Икономическа изгода под формата на възстановяване на средства по плана или намаление на бъдещите вноски е налице, ако предприятието може да ги реализира в някакъв момент от времетраенето на плана или когато пасивите по плана бъдат уредени. По-конкретно такава икономическа изгода може да бъде налична дори ако не е непосредствено реализуема към датата на баланса.

9. Наличието на икономическа изгода не зависи от това как предприятието възнамерява да използва излишъка. Предприятието следва да определи максималната икономическа изгода, която е налице от възстановяване на средства по плана, намаления на бъдещи вноски или съчетание от двете. Предприятието не следва да признава икономическа изгода от съчетание от възстановяване на средства и намаления на бъдещи вноски въз основа на предположения, които взаимно се изключват.

10. В съответствие с МСС 1 предприятието оповестява информация за ключовите източници на несигурност на приблизителната оценка към датата на баланса, за които има сериозен риск да доведат до съществена корекция на балансовата стойност на нетен актив или пасив, признат в отчета за финансовото състояние. Това може да включва оповестяване на всякакви ограничения върху настоящата реализуемост на излишъка или оповестяване на базата, използвана за определяне размера на наличната икономическа изгода.

Икономическата изгода във вид на възстановяване на средства по плана

Правото на възстановяване на средства

11. Възстановяване на средства по план е налице за предприятието, ако предприятието има безусловно право на възстановяване на средства:

а) през времетраенето на плана, без да се прави предположението, че пасивите по плана трябва да бъдат уредени, за да се получи възстановяването на средства (напр. в някои юрисдикции предприятието може да има право на възстановяване на средства през времетраенето на плана, независимо дали са уредени пасивите по плана); или

б) като се направи предположение за постепенно уреждане на пасивите по плана във времето, докато наетите лица напуснат плана; или

в) като се направи предположение за пълно уреждане на пасивите по плана в еднократно събитие (например ликвидация на плана).

Безусловно право на възстановяване на средства по план може да съществува независимо от равнището на финансиране на плана към датата на баланса.

12. Ако правото на предприятието на възстановяване на средства от излишъка зависи от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под негов контрол, предприятието няма безусловно право и не следва да признава актив.

13. Предприятието оценява наличната икономическа изгода като възстановяване на средства в размер на излишъка към датата на баланса (което е справедливата стойност на активите на плана минус сегашната стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи), което предприятието има право да получи като възстановяване на средства, минус всякакви свързани разходи. Например, ако възстановяването на средства по план подлежи на данъчно облагане, различно от данък върху дохода, предприятието оценява размера на възстановените средства нетно от данъка.

14. При оценката на размера на наличните възстановени средства, когато планът бъде ликвидиран (параграф 11, б. „в“), предприятието включва разходите по плана за уреждане на пасивите по плана и извършване на възстановяването на средства. Например, предприятието следва да приспадне професионални хонорари, ако те са платени от плана, а не от предприятието, както и разходите за всякакви застрахователни премии, които може да са необходими за обезпечаване на пасива при ликвидация.

15. Ако размерът на възстановените средства е определен като пълната сума или част от излишъка, а не като фиксирана сума, предприятието не следва да прави корекция за стойността на парите във времето, дори когато възстановяването на средства е реализуемо само на бъдеща дата.

Икономическата изгода във вид на намаление на вноската

16. Ако не съществува минимално изискване за финансиране, предприятието определя наличната икономическа изгода като намаление на бъдещи вноски като по-ниското от:

а) излишъкът по плана; и

б) сегашната стойност на бъдещите разходи за трудов стаж за предприятието, т. е. като се изключи всяка част от бъдещи разходи, които ще бъдат понесени от наетите лица, за всяка година през по-краткото от очакваното времетраене на плана и очаквания живот на предприятието.

17. Предприятието определя бъдещите разходи за трудов стаж, като използва предположения, последователни на тези, които са използвани за определяне на задължението по изплащане на дефинирани доходи и на ситуацията, съществуваща към датата на баланса, както е определено в МСС 19. Следователно, предприятието не може да направи предположение за промяна в доходите, които трябва да се осигурят от плана в бъдеще, докато планът не бъде променен, и приема, че работната сила ще бъде непроменлива в бъдеще, освен ако предприятието не е видимо решено към датата на баланса да направи съкращение на броя на наетите лица, обхванати от плана. Във втория случай предположението за бъдещата работна сила трябва да включва съкращението. Предприятието определя сегашната стойност на бъдещите разходи за трудов стаж, като използва същия дисконтов процент, който е използван при изчисляване на задължението по изплащане на дефинирани доходи към датата на баланса.

Ефектът от минимално изискване за финансиране върху наличната икономическа изгода като намаление на бъдещи вноски

18. Предприятието следва да анализира всякакво минимално изискване за финансиране към дадена дата по отношение на вноските, които са необходими да покрият а) всякакъв съществуващ недостиг за минал трудов стаж на база минимално финансиране и б) бъдещото начисляване на доходи.

19. Вноските за покриване на всякакъв съществуващ недостиг на база минимално финансиране по отношение на положен вече труд не засягат бъдещите вноски за бъдещ труд. Те може да породят пасив в съответствие с параграфи 23-26

20. Ако съществува минимално изискване за финансиране за вноски, свързани с бъдещо начисляване на доходи, предприятието определя наличната икономическа като намаление на бъдещите вноски като сегашната стойност на:

а) приблизително оценените бъдещи разходи за трудов стаж през всяка година в съответствие с параграфи 16 и 17 минус б) приблизително оценените вноски за минимално финансиране, необходими по отношение на бъдещото начисляване на доходи през тази година.

21. Предприятието изчислява бъдещите вноски за минимално финансиране, необходими по отношение на бъдещото начисляване на доходи, вземайки предвид ефекта от всякакъв съществуващ излишък на база минималните изисквания за финансиране. Предприятието следва да използва предположенията, наложени от минималните изисквания за финансиране и по отношение на всякакви фактори, не посочени в минималното изискване за финансиране, предположения, последователни на тези, използвани за определяне на задължението по изплащане на дефинирани доходи и на ситуацията, съществуваща към датата на баланса, както е определено в МСС 19. Изчислението следва да включва всякакви промени, очаквани в резултат на плащане от страна на предприятието на дължимите минимални вноски. Изчислението обаче не включва ефекта от очакваните промени в условията и сроковете на минималното изискване за финансиране, които не са влезли в сила по същество или не са договорени към датата на баланса.

22. Ако бъдещата вноска за минимално финансиране, изисквана по отношение на бъдещо начисляване на доходи, надвишава бъдещите разходи за трудов стаж по МСС 19 през дадена година, сегашната стойност на надвишението намалява размера на наличния актив като намаление на бъдещите вноски към датата на баланса. Размерът на наличния актив обаче като намаление на бъдещи вноски не може никога да бъде по-малък от нула.

Кога минималното изискване за финансиране може да породи пасив

23. Ако предприятието има задължение по силата на минимално изискване за финансиране да плаща вноски, за да покрие съществуващ недостиг на база минимално финансиране по отношение на вече положен труд, предприятието следва да определи дали дължимите вноски ще бъдат налични като възстановяване на средства или намаление на бъдещи вноски, след като бъдат платени на плана.

24. До степента, до която дължимите вноски няма да бъдат налични, след като бъдат платени на плана, предприятието следва да признае пасив, когато възникне задължението. Пасивът намалява актива по дефинирани доходи или увеличава пасива по изплащане на дефинирани доходи, така че не се очаква печалба или загуба в резултат от прилагането на параграф 58 от МСС 19, когато вноските бъдат платени.

25. Предприятието следва да прилага параграф 58 от МСС 19 преди определянето на пасива в съответствие с параграф 24.

26. Пасивът по отношение на минималното изискване за финансиране и всяка последваща преоценка на този пасив се признават незабавно в съответствие с възприетата от предприятието политика за признаване на ефекта от ограничението в параграф 58 от МСС 19 върху оценката на актива по дефинирани доходи. По-конкретно:

а) предприятие, което признава ефекта от ограничението в параграф 58 в печалбата или загубата в съответствие с параграф 61, б. „ж“ от МСС 19 следва да признае корекцията незабавно в печалбата или загубата;

б) предприятие, които признава ефекта от ограничението в параграф 58 в друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 93В на МСС 19 следва да признае корекцията незабавно в отчета за признатите приходи и разходи.

Дата на влизане в сила

27. Предприятието следва да прилага настоящето тълкувание за годишни периоди, започващи на или след 01.01.2008 г. По-ранното прилагане е позволено.

27А. МСС 1 (както е преработен през 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това, той изменя и параграф 26.

Предприятието трябва да прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 01.01.2009 г. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

Преходни разпоредби

28. Предприятието трябва да прилага настоящето тълкувание от началото на първия период, представен в първите финансови отчети, за които тълкуванието се прилага. Предприятието следва да признае всяка първоначална корекция, възникваща от прилагането на настоящето разяснение, в неразпределената печалба в началото на този период.

МСС 1 (т. А3) изменя терминологията, използвана във всички Международни стандарти за финансово отчитане (включително Международните счетоводни стандарти и Разясненията) и въведенията към отделните МСФО, както е посочено по-долу, освен ако в настоящето приложение не е посочено друго:

P „на лицевата страна на“ се изменя на „в“;

P„отчети за доходите“ се изменя на „отчет за всеобхватния доход“;

P„баланс“ се изменя на „отчет за финансовото състояние“ (изменението не е приложимо за българския превод);

P „датата на баланса“ се изменя на „края на отчетния период“;

P „последваща дата на баланса“ се изменя на „края на последващия отчетен период“;

P „всяка дата на баланса“ се изменя на „края на всеки отчетен период“;

P„след датата на баланса“ се изменя на „след края на отчетния период“;

P„отчетна дата“ се изменя на „край на отчетния период“;

P„всяка отчетна дата“ се изменя на „край на всеки отчетен период“;

P„последна годишна отчетна дата“ се изменя на „край на последния годишен отчетен период“;

P„притежатели на собствен капитал“ се изменя на „собственици“ (с изключение на МСС 33 – Доходи на акция);

P„извадени от собствен капитал и признати в печалбата или загубата“ и

„извадени от собствен капитал и включени в печалбата или загубата“ се изменя на „прекласифицирани от собствен капитал към печалбата или загубата като корекция от прекласификация“;

P„Стандарт или Разяснение“ се изменя на „МФСО“;

P „даден Стандарт или Разяснение“ се изменя на „даден МФСО“;

P „Стандарти и Разяснения“ се изменя на „МСФО“ (с изключение на параграф 5 от МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки); (изменението не е приложимо за българския превод);

P Препратки към сегашната версия на МСС 10 –  Събития след датата на баланса се изменят на МСС 10 – Събития след края на отчетния период.