Международен счетоводен стандарт (МСС) 14 – Отчитане по сегменти (в сила до 31.12.2008 г.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1725/2003 НА КОМИСИЯТА от 29 септември 2003 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 108/2006 НА КОМИСИЯТА от 11 януари 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на международни стандарти за финансова отчетност (МСФО) 1, 4, 6 и 7, международни счетоводни стандарти (МСС) 1, 14, 17, 32, 33 и 39, разяснение 6 на Международния комитет по разясненията на финансовите отчети (КРМСФО) (текст от значение за ЕИП)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт (МСС) 1 (текст от значение за ЕИП)

ЗАКОН за счетоводството (ЗСч) – § 1

* Забележка: Тази версия включва изменения, направени в резултат на приемането на МСФО 7 – Финансови инструменти: оповестявания.

 

Международен счетоводен стандарт 14 – Отчитане по сегменти (МСС 14) е изложен в параграфи 1-84 в Приложението. Всички параграфи имат еднаква сила, но запазват формата на Стандарта на КМСС, така както е бил одобрен от Съвета по МСС. МСС 14 трябва да се чете в контекста на неговите цели и Основанието за заключения, Уводните бележки към Международните стандарти за финансови отчети и Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети.

 

МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки осигурява основа за избиране и прилагане на счетоводна политика при отсъствието на изрични насоки.

 

Въведение

B1. Настоящият Стандарт МСС 14 (преработен) заменя МСС 14 Отчитане на финансова информация по сегменти (първоначалния МСС 14). МСС 14 (преработен е в сила за счетоводни периоди, започващи на или след 1 юли 1998 г. Основните промени спрямо първоначалния МСС 14 са, както следва:

B2. Първоначалният МСС 14 беше приложим за предприятия, чиито ценни книжа се търгуват публично и за други икономически значими предприятия. МСС 14 (преработен) е приложим за предприятия, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, включително предприятията в процес на емитиране на капиталови или дългови ценни книжа на пазар на публични ценни книжа, но не за други икономически значими предприятия.

B3. Първоначалният МСС 14 изискваше информацията да бъде отчитана по отраслови и географски сегменти. Той предоставяше единствено общи насоки за идентифициране на отрасловите и географските сегменти. Този Стандарт предполагаше, че вътрешната организационна структура може да предостави база за определяне на сегментите, подлежащи на отчитане или отчитането по сегменти може да изисква рекласификация на данни. МСС 14 (преработен) изисква информацията да бъде отчитана по бизнес сегменти и географски сегменти. Той предоставя по-подробни насоки от първоначалния МСС 14 за идентифициране на бизнес сегментите и географските сегменти. Стандартът изисква предприятието да разгледа вътрешната си организационна структура и вътрешната си система на отчитане за целите на идентифициране на тези сегменти. Ако вътрешните сегменти не се базират нито върху групи свързани продукти и услуги, нито върху географски области, МСС 14 (преработен) изисква предприятието да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно сегментно разпределение, за да идентифицира сегментите, подлежащи на отчитане.

B4. Първоначалният МСС 14 изискваше един и същ обем информация да бъде отчитан както по отраслови, така и по географски сегменти. МСС 14 (преработен) предвижда, че една база за разделяне е основна, а другата е второстепенна със значително по-малко информация, изисквана за оповестяване, по отношение на второстепенните сегменти.

B5. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше въпроса дали информацията по сегменти трябва да бъде изготвена, като се използва счетоводната политика, възприета за консолидираните финансови отчети или финансовите отчети на предприятието. МСС 14 (преработен) изисква да бъде следвана същата счетоводна политика.

B6. Първоначалният МСС 14 позволяваше различия между предприятията при дефинирането на резултата на сегмента. МСС 14 (преработен) предоставя по-подробни насоки от първоначалния МСС 14, що се отнася до специфични статии на приходите и разходите, които трябва да бъдат включени във или изключени от приходите и разходите на сегмента. Съответно, МСС 14 (преработен) предвижда стандартизирана мярка на резултата на сегмента, но само до степента, до която статиите на приходите и оперативните разходи могат да бъдат пряко приписвани или разумно разпределени към сегментите.

B7. МСС 14 (преработен) изисква „симетрия“ при включването на статиите в резултата и активите на сегмента. Ако например резултатът на сегмента отразява амортизационни разходи, то амортизираният актив трябва да бъде включен в активите на сегмента. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше този въпрос.

B8. Първоначалният МСС 14 не се произнасяше дали сегментите, считани за прекалено малки за отделно отчитане, биха могли да бъдат комбинирани с други сегменти, или изключени от всички сегменти, подлежащи на отчитане. МСС 14 (преработен) предвижда, че малки вътрешно отчитани сегменти, които не се изисква да бъдат отчитани отделно, могат да бъдат комбинирани помежду си, ако споделят значителен брой от факторите, които определят един бизнес сегмент или географски сегмент, или могат да бъдат комбинирани с подобен значителен сегмент, за който информацията се отчита вътрешно, ако са налице определени условия.

B9. Първоначалният МСС 14 не посочваше дали географските сегменти трябва да бъдат основани върху това, къде се намират активите на предприятието (произхода на неговите продажби), или върху това, къде се намират неговите клиенти (местоназначението на неговите продажби). МСС 14 (преработен) поставя изискването, че каквато и да е базата на географските сегменти на предприятието, няколко позиции от данни трябва да бъдат представени на друга основа, ако са съществено различни.

В10. Първоначалният МСС 14 изискваше представянето на четири основни позиции информация както за индустриалните сегменти, така и за географските сегменти:

а) продажби или други приходи от дейността, с разграничаване на приходите, получавани от клиенти извън предприятието и приходи, произлизащи от други сегменти;

б) резултат на сегмента;

в) използваните активи на сегмента; и

г) основата на междусегментното ценообразуване.

За основна база на отчитането по сегменти (бизнес сегменти или географски сегменти) МСС 14 (преработен) изисква същите тези четири позиции информация плюс:

а) пасиви на сегмента;

б) цена на придобиване на имоти, машини, съоръжения и нематериални активи, придобити през периода;

в) разходи за амортизация;

г) непарични разходи, различни от амортизационните; и

д) дял на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциирано предприятие, съвместно предприятие или друга инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, ако в значителна степен всички дейности на асоциираното предприятие са в рамките само на този сегмент и размера на свързаната инвестиция.

Като второстепенна база за отчитане по сегменти МСС 14 (преработен отменя изискването на първоначалния МСС 14 за резултат на сегмента и го заменя с цената на придобиване на имоти, машини, съоръжения и нематериални активи, придобити през периода.

B11. Първоначалният МСС 14 не посочваше дали информация за сегмента за предходни периоди, представена за сравнителни цели, трябва да бъде преизчислявана за съществени промени в счетоводната политика на сегмента.

МСС 14 (преработен) изисква такова преизчисление, освен ако това е практически невъзможно.

B12. МСС 14 (преработен) изисква, в случай че общата сума на приходите от външни клиенти за всички сегменти, подлежащи на отчитане взети заедно, е по-малка от 75 процента от общата сума на приходите на предприятието, да бъдат идентифицирани допълнителни сегменти, подлежащи на отчитане, докато се достигне нивото от 75 процента.

B13. Първоначалният МСС 14 позволяваше при информация по сегменти да бъде използван различен метод на ценообразуване на междусегментните трансфери от този, който е реално използван за определяне цената на трансферите. МСС 14 (преработен) изисква междусегментните трансфери да бъдат оценявани на базата, която предприятието реално е използвало, за да формира цената на трансферите.

B14. МСС 14 (преработен) изисква оповестяване на прихода за който и да е сегмент, считан за неподлежащ на отчитане, тъй като преобладаващата част от прихода възниква от продажби на други сегменти, ако приходът на този сегмент от продажби на външни клиенти е 10 процента или повече от общия приход на предприятието. Първоначалният МСС 14 нямаше такова подобно изискване.

 

Международен счетоводен стандарт 14 – Отчитане по сегменти

Цел

Целта на настоящия Стандарт е да установи принципите за отчитане на финансова информация по сегменти относно различните видове продукти и услуги, които предприятието произвежда, и различните географски области, в които то функционира – за да помогне потребителите на финансови отчети:

а) по-добре да разберат дейността на предприятието през изминалия период;

б) по-добре да оценят рисковете и възвръщаемостта; и

в) да направят по-осведомени преценки за предприятието като цяло.

Много предприятия предоставят групи от продукти и услуги или функционират в различни географски области, които са предмет на различаващи се норми на рентабилност, възможности за растеж, бъдещи перспективи и рискове. Информацията за различните видове продукти и услуги на предприятието и неговите дейности в различни географски области-често наричана информация по сегменти-е уместна за оценяването на рисковете и възвръщаемостта на диверсифицирано или многонационално предприятие, която обаче може да бъде невъзможно да се установи от обобщените данни. Следователно информацията по сегменти е широко призната като необходима, за да се посрещнат нуждите на потребителите на финансовите отчети.

 

Обхват

1. Настоящият Стандарт трябва да се прилага в пълния комплект на публикуваните финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети.

2. Пълният комплект финансови отчети включва отчет за финансовото състояние, отчет за всеобхватния доход, отчет за паричните потоци, отчет за промените в собствения капитал и пояснителни приложения, както е предвидено в МСС 1 – Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2007 г.).

Когато се представя отделен отчет за доходите в съответствие с МСС 1, той представлява част от този пълен комплект.

3. Настоящият Стандарт трябва да бъде прилаган от предприятия, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, и от предприятия, които са в процес на емитиране на капиталови или дългови ценни книжа на публични пазари на ценни книжа.

4. Ако предприятие, чиито ценни книжа не се търгуват публично, изготвя финансови отчети в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети, то това предприятие се насърчава да оповести доброволно финансова информация по сегменти.

5. Ако предприятие, чиито ценни книжа не се търгуват публично, избере да оповести доброволно информация по сегменти във финансовите отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети, то това предприятие трябва да спази напълно изискванията на настоящия Стандарт.

6. Ако един финансов отчет съдържа както консолидирани финансови отчети на дадено предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, така и самостоятелни финансови отчети на компанията майка или на едно или повече дъщерни предприятия, информацията по сегменти трябва да бъде представена само на базата на консолидираните финансови отчети. Ако самото дъщерно предприятие е предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, то ще представи информацията по сегменти в неговия собствен отделен финансов отчет.

7. По същия начин, ако един финансов отчет съдържа както финансови отчети на предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, така и отделни индивидуални отчети на асоциирано или съвместно предприятие, в което предприятието има финансов интерес и което е отчитано по метода на собствения капитал, информацията по сегменти трябва да бъде представена само на базата на финансовите отчети на предприятието. Ако самото асоциирано или съвместно предприятие, отчитано по метода на собствения капитал, е предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, то ще представи информацията по сегменти в негов собствен отделен финансов отчет.

 

Дефиниции

Дефиниции от други стандарти

8. В настоящия Стандарт следните термини се използват със значенията, установени в МСС 7 – Отчети за паричните потоци; МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки; и МСС 18 – Приходи.

Оперативни дейности са основните, създаващи приходи дейности на предприятието и други дейности, които не са инвестиционни или финансови дейности.

Счетоводните политики представляват специфични принципи, бази, обичаи, правила и практики, които са възприети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

Приход е брутният входящ поток от икономически изгоди през периода, възникващи в хода на обичайните дейности на предприятието, когато тези входящи потоци пораждат увеличения в собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на участниците в капитала.

Дефиниции на бизнес сегмент и географски сегмент 9 Термините „бизнес сегмент“ и „географски сегмент“ се използват в този Стандарт със следните значения.

Бизнес сегмент е разграничим компонент на дадено предприятие, който е ангажиран в предоставянето на индивидуален продукт или услуга, или група свързани продукти или услуги и е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на други бизнес сегменти. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при определяне дали продуктите и услугите са свързани, включват:

а) естеството на продуктите или услугите;

б) естеството на производствените процеси;

в) вида или групата на клиентите за продуктите или услугите;

г) методите, използвани за разпространяване на продуктите или предоставяне на услугите; и

д) ако е приложимо, естеството на регулаторната среда, например банкови, застрахователни или комунални услуги.

Географски сегмент е разграничим компонент на едно предприятие, който е ангажиран в предоставянето на продукти или услуги в отделна икономическа среда и който е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на компонентите, функциониращи в други икономически среди. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при идентифицирането на географски сегменти, включват:

а) сходство на икономическите и политическите условия;

б) връзките между дейностите в различни географски области;

в) близост на операциите;

г) специфични рискове, свързвани с дейността в дадена област;

д) нормативни разпоредби, свързани с валутен контрол; и

е) прилежащите валутни рискове.

Сегмент, подлежащ на отчитане, е бизнес сегмент или географски сегмент, който е идентифициран на базата на посочените по-горе дефиниции, за който настоящият Стандарт изисква да бъде оповестена информация по сегмент.

10. Факторите в параграф 9 за идентифициране на бизнес сегментите и географските сегменти не са изброени в специален ред.

11. Отделният бизнес сегмент не включва продукти и услуги със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост. Въпреки че е възможно да има различия по отношение на един или няколко фактора в дефиницията на бизнес сегмента, продуктите и услугите, включени в един бизнес сегмент, се очаква да бъдат подобни по отношение на повечето фактори.

12. По същия начин географският сегмент не включва операции в икономически среди със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост.

Географският сегмент може да бъде отделна страна, група от две или повече страни или регион в рамките на една страна.

13. Преобладаващите източници на рискове влияят на това, как повечето предприятия са организирани и ръководени. Следователно параграф 27 на този Стандарт постановява, че организационната структура и системата на вътрешнофинансово отчитане на едно предприятие е базата за идентифициране на неговите сегменти. Рисковете и възвръщаемостта на предприятието се влияят както от географското местоположение на неговите операции (където се произвеждат продуктите му или където са разположени дейностите му по предоставяне на услуги), така също и от местоположението на неговите пазари (където се продават неговите продукти и се предоставят услугите). Дефиницията позволява географските сегменти да бъдат базирани на едно от двете:

а) местоположение на производството или материалната база за предоставяне на услуги и други активи; или

б) местоположение на неговите пазари и клиенти.

14. Организационната структура и структурата за вътрешно отчитане на едно предприятие обикновено предоставя доказателства дали преобладаващият източник на географски рискове е резултат от местоположението на неговите активи (произхода на продажбите му) или от местоположението на неговите клиенти (местоназначението на продажбите му). Съответно, предприятието разглежда тази структура, за да определи дали неговите географски сегменти трябва да бъдат основани върху местоположението на неговите активи, или върху местоположението на неговите клиенти.

15. Определянето на състава на бизнес или географския сегмент включва известна степен субективна преценка. При извършването на тази преценка ръководството на предприятието взема под внимание целта на отчитането на финансова информация по сегменти така, както е изложена в този Стандарт, и качествените характеристики на финансовите отчети така, както са идентифицирани в Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети на КМСС. Тези качествени характеристики включват уместност, надеждност и сравнимост в течение на времето на финансовата информация, която е отчитана относно различните групи продукти и услуги на предприятието и относно неговите операции в отделни географски области, и полезността на тази информация за оценка на рисковете и възвръщаемостта на предприятието като цяло.

Следните допълнителни термини се използват в този Стандарт с посочените значения:

Приходи на сегмента са приходи, отчетени в отчета за доходите на предприятието, които може пряко да се припишат на сегмента и съответната част от прихода на предприятието, която може да бъде разпределена на разумна основа към сегмента, независимо дали е от продажби на външни клиенти, или от сделки с други сегменти на същото предприятие. Приходите на сегмента не включват:

а) (заличен);

б) приходи от лихви или дивиденти, включително лихви от предоставени аванси или кредити на други сегменти, освен ако операциите на сегмента са основно от финансово естество; или

в) печалби от продажби на инвестиции или печалби от погасяване на дългове, освен ако операциите на сегмента са основно от финансово естество.

Приходите на сегмента включват дела на предприятието в печалбите или загубите на асоциираните предприятия, съвместните предприятия или други инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал само ако тези статии са включени в консолидирания или сумарния приход на предприятието.

Приходите на сегмента включват дела на съдружника в приходите на съвместно контролирано предприятие, отчитано чрез пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31 – Дялове в съвместни предприятия.

Разход на сегмента е разход, произтичащ от оперативните дейности на сегмента, който може пряко да се припише на сегмента, и съответната част от даден разход, която може да бъде разпределена на разумна основа към сегмента, включително разходи, свързани с продажби на външни клиенти, и разходи, свързани със сделки с други сегменти на същото предприятие. Разходите на сегмента не включват:

а) (заличен);

б) лихви, включително лихви по предоставени аванси или кредити от други сегменти, освен ако операциите на сегмента са основно от финансово естество;

в) загуби от продажби на инвестиции или загуби от погасяване на дългове, освен ако операциите на сегмента са основно от финансово естество;

г) дела на предприятието в загубите на асоциирани предприятия, съвместни предприятия или други инвестиции, отчитани съгласно метода на собствения капитал;

д) разходи за данъци върху дохода; или

е) общите административни разходи, разходите на централно управление и други разходи, които възникват на ниво предприятие и са свързани с предприятието като цяло. Понякога обаче се понасят разходи на ниво предприятие от името на някой сегмент. Такива разходи са разходи на сегмента, ако те се свързват с оперативните му дейности и могат пряко да бъдат приписани или разпределени към сегмента на разумна основа.

Разходите на сегмента включват дела на съдружника в разходите на съвместно контролирано предприятие, отчитано чрез пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31.

За операции на сегмента, които са основно от финансов характер, приходите и разходите от и за лихви може да бъдат отчетени като отделна нетна сума за целите на отчитането по сегменти само ако тези статии са нетирани в консолидираните или индивидуалните финансови отчети на предприятието.

Резултат на сегмента е приходът на сегмента, намален с разходите на сегмента. Резултатът на сегмента се определя преди каквито и да било корекции за малцинствено участие.

Активите на сегмента са тези оперативни активи, които са ангажирани от сегмента в оперативните му дейности и които или пряко се приписват на сегмента, или могат да се разпределят към сегмента на разумна основа.

Ако резултатът на сегмента за даден сегмент включва доходи от лихви или дивиденти, активите на този сегмент включват съответните вземания, заеми, инвестиции или други генериращи доход активи.

Активите на сегмента не включват активи по данъци върху дохода.

Активите на сегмента включват инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал само ако печалбата или загубата от такива инвестиции е включена в приходите на сегмента. Активите на сегмента включват дела на съдружника в оперативните активи на съвместно контролирано предприятие, отчитано чрез пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31.

Активите на сегмента се определят след приспадане на съответните намаления, които са отчетени като преки компенсирания в баланса на предприятието.

Пасивите на сегмента са тези оперативни пасиви, които възникват в резултат на оперативните дейности на сегмента и които или пряко се приписват на сегмента, или могат да се разпределят към сегмента на разумна основа.

Ако резултатът на даден сегмент включва разходи за лихви, пасивите на сегмента включват свързаните лихвоносни пасиви.

Пасивите на сегмента включват дела на съдружника в пасивите на съвместно контролирано предприятие, отчитано чрез пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31.

Пасивите на сегмента не включват задължения за данъци върху дохода.

Счетоводната политика на сегмента е счетоводната политика, възприета за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидирана група или предприятие, както и онези счетоводни политики, които са специфично свързани с отчитането по сегменти.

17. Дефинициите на приход на сегмента, разход на сегмента, активи на сегмента и пасиви на сегмента включват сумите от такива статии, които се приписват пряко на сегмента, и сумите на такива статии, които могат да бъдат разпределени към сегмента на разумна основа. Предприятието разглежда своята вътрешна система на финансово отчитане като отправна точка за идентифициране на онези статии, които могат пряко да бъдат приписани или разумно разпределени към сегментите. Т.е. налице е презумпцията, че сумите, които са били идентифицирани със сегментите за целите на вътрешното финансово отчитане, могат пряко да се припишат или разумно разпределят към сегментите за целите на оценката на приходите на сегмента, разходите на сегмента, активите на сегмента и пасивите на сегмента за сегментите, подлежащи на отчитане.

18. В някои случаи обаче, приход, разход, актив или пасив може да са били разпределени към сегменти за целите на вътрешното финансово отчитане на основа, която се разбира от ръководството на предприятието, но би могла да бъде счетена за субективна, спорна или трудна за разбиране от външните потребители на финансовите отчети. Такова разпределяне не би представлявало разумна основа съгласно дефинициите на приход на сегмента, разход на сегмента, активи на сегмента и пасиви на сегмента в този Стандарт. Обратно, предприятие може да избере да не разпределя някоя статия от прихода, разхода, актива или пасива за целите на вътрешното финансово отчитане, въпреки че съществува разумна основа за такова разпределение. Такава статия се разпределя съгласно дефинициите в този Стандарт на приход на сегмента, разход на сегмента, активи на сегмента и пасиви на сегмента.

19. Примерите на активи на сегмента включват текущите активи, които се използват в оперативните дейности на сегмента, имоти, машини и съоръжения, активи, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17 – Лизинг) и нематериалните активи. Ако определена позиция на амортизацията е включена в разхода на сегмента, тогава съответният актив също се включва в активите на сегмента.

Активите на сегмента не включват активи, използвани за общи цели на предприятието или за целите на централното управление. Активите на сегмента включват оперативните активи, споделяни от два или повече сегмента, ако съществува разумна основа за разпределяне. Активите на сегмента включват положителната репутация, която може пряко да се припише на сегмента или която може да бъде разпределена към сегмента на разумна основа, а разходът на сегмента включва каквито и да било загуби от обезценка, признати за положителната репутация.

20. Примерите на пасиви на сегмента включват търговски и други задължения, начислени задължения, аванси от клиенти, провизии за продуктови гаранции и други рекламации, свързани с предоставянето на стоки и услуги.

Пасивите на сегмента не включват получените заеми, пасивите, свързани с активи, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17), и други пасиви, които са понесени по-скоро за финансови, отколкото за оперативни цели. Ако разход за лихви е включен в резултата на сегмента, свързаният лихвоносен пасив се включва в пасивите на сегмента. Пасивите на сегменти, чиито операции не са основно от финансово естество, не включват получените заеми и подобните пасиви, тъй като резултатът на сегмента представя една по-скоро оперативна, отколкото нетна от финансиране печалба или загуба. В допълнение, тъй като дългът често се поражда на нивото на централното управление на основата на цялото предприятие, то често е невъзможно лихвоносният пасив пряко да се припише или разумно разпредели към сегмента.

21. Оценяването на активите и пасивите на сегмента включва корекциите в предишните балансови стойности на идентифицируемите активи и пасиви на сегмента за предприятие, придобито в бизнес комбинация дори ако тези корекции са направени само с цел изготвяне на консолидирани финансови отчети и не са признати нито в отделните финансови отчети на предприятието майка, нито в отделните финансови отчети на дъщерното предприятие. По същия начин, ако имоти, машини и съоръжения са били преоценени след придобиването в съответствие с модела за преоценка в МСС 16, то оценките на активите на сегмента отразяват тези преоценки.

22. Някои насоки относно разпределянето на разходите могат да бъдат намерени в други стандарти. Например параграфи 11-20 на МСС 2 – Материални запаси (както той е преработен през 2003 г.) предоставят насоки за приписване и разпределяне на разходи към материалните запаси, а параграфи 16-21 на МСС 11 – Договори за строителство предоставят указания за приписване и разпределяне на разходи към договорите. Тези насоки могат да бъдат полезни при приписване или разпределяне на разходи към сегменти.

23. МСС 7 Отчети за паричните потоци предоставя насоки по отношение на това, дали банковите овърдрафти трябва да се включват като компонент на паричните средства или трябва да бъдат отчитани като получени заеми.

24. Приходът на сегмента, разходът на сегмента, активите на сегмента и пасивите на сегмента се определят преди вътрешногруповите салда и вътрешногруповите сделки да бъдат елиминирани като част от процеса на консолидация, освен до степента, до която такива вътрешногрупови салда и сделки са между предприятия от групата в един отделен сегмент.

25. Макар че счетоводните политики, използвани при изготвянето и представянето на финансовите отчети на предприятието като цяло, са също така и фундаменталните счетоводни политики на сегментите, счетоводните политики на сегментите включват в допълнение политики, които специфично се отнасят към отчитането по сегменти, като например идентифициране на сегментите, метода на ценообразуване на междусегментните трансфери и основата за разпределяне на приходите и разходите по сегментите.

 

Идентифициране на сегментите, подлежащи на отчитане

Основни и вторични отчетни формати по сегменти

26. Преобладаващият източник и естеството на рисковете и възвръщаемостта на предприятието трябва да определят дали основният отчетен формат ще бъде бизнес сегменти или географски сегменти. Ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се влияят преобладаващо от разликите в продуктите и услугите, които то произвежда, неговият основен формат за отчитане на информация по сегменти трябва да бъде бизнес сегменти с второстепенна географски отчитана информация. Аналогично, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се влияят преобладаващо от факта, че то оперира в различни страни или други географски области, неговият основен формат за отчитане на информация по сегменти трябва да бъде географски сегменти с второстепенна информация, отчитана за групите от свързани продукти и услуги.

27. Вътрешнофирмената организационна и управленска структура, както и системата за вътрешнофирмено финансово отчитане пред висшето ръководство на образуванието (например пред борда на директорите и пред главния изпълнителен директор) обикновено се взема за основа при идентифицирането на преобладаващия източник и естеството на рискове, както и за различаването на нормите на печалба на образуванието, а следователно и за определянето на това коя е водещата форма на отчетност и коя вторична с изключение на предвиденото в букви а) и б) по-долу:

а) ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятие се влияят силно както от различията в продуктите и услугите, които то предоставя, така и от различията в географските области, в които то оперира, за което свидетелства „матричния подход“ към управлението на компанията и към вътрешното отчитане пред висшето ръководство, то предприятието трябва да използва бизнес сегментите като основен формат за отчитане по сегменти и географските сегменти като второстепенен формат за отчитане; и

б) ако вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане висшето ръководство не са основани нито върху индивидуалните продукти и услуги или групи от свързани продукти/услуги, нито върху географски принцип, то висшият изпълнителски състав на компанията трябва да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са свързани повече с продуктите и услугите или повече с географските области, в които то оперира, и като следствие трябва да изберат или бизнес сегментите, или географските сегменти като основен формат за отчитане по сегменти на предприятието, а другия като второстепенен формат за отчитане.

28. За повечето предприятия преобладаващият източник на рискове и възвръщаемост определя това как предприятието е организирано и управлявано.

Вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане обикновено дава най-доброто доказателство за преобладаващия източник на рискове и възвръщаемост на предприятието за целите на неговото отчитане по сегменти. Следователно предприятието представя информация по сектори в своите финансови отчети при същата основа, при която се отчита вътрешнофирмено пред висшето ръководство изключение на това е допустимо само в някои редки случаи. Неговият преобладаващ източник на рискове и възвръщаемост става негов основен формат за отчитане по сегменти. Неговият вторичен източник на рискове и възвръщаемост става негов вторичен формат за отчитане по сегменти.

29. „Матричното представяне“-и на бизнес сегментите, и на географските сегменти като основни формати за отчитане по сегменти с пълни оповестявания по сегменти върху всяка база-често ще предостави полезна информация, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието силно се влияят както от различията в продуктите и услугите, които то произвежда, така и от различията в географските области, в които то оперира. Този Стандарт не изисква, но и не забранява „матричното представяне“.

30. В някои случаи организацията и вътрешното отчитане на предприятието може да са се развили в посоки, които не са свързани нито с разликите във видовете продукти и услуги, които те произвеждат, нито с географските области, в които оперират. Например вътрешното отчитане може да бъде организирано единствено по юридически лица, което има за резултат вътрешни сегменти, състоящи се от групи несвързани продукти и услуги. В тези необикновени случаи вътрешно отчитаната информация по сегменти няма да изпълни целта на този Стандарт. Съответно параграф 27(б) изисква висшият изпълнителски състав на предприятието да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са повече продуктовозависими или географски зависими и да изберат или бизнес сегментите, или географските сегменти като основна база на предприятието за отчитане по сегменти.

Целта е да се постигне разумна степен на сравнимост с другите предприятия, да се повиши разбираемостта на получената в резултат информация и да се отговори на изразените потребности на инвеститори, кредитори и други лица от информация относно рисковете и възвръщаемостта, свързани с продукти/услуги и тези, свързани с географско положение.

 

Бизнес и географски сегменти

31. Бизнес и географските сегменти на едно предприятие за целите на външното отчитане трябва да бъдат онези организационни единици, информацията за които се отчита пред висшето ръководство, с цел оценяване на представянето на единицата през минали периоди и вземане на решения относно бъдещото разпределение на ресурси, освен в случаите, предвидени в параграф 32.

32. Ако вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред висшето ръководство не са основани нито върху индивидуални продукти и услуги или групи от свързани продукти/услуги, нито върху географски принцип, параграф 27(б) изисква висшият изпълнителски състав на предприятието да изберат или бизнес сегментите, или географските сегменти като основен формат за отчитане по сегменти на предприятието, базирано върху техните оценки за това кое отразява основния източник на рисковете и възвръщаемостта на предприятието, а другия като негов второстепенен формат за отчитане. В този случай директорите и ръководството на предприятието трябва да определят неговите бизнес сегменти и географски сегменти за целите на външното отчитане, като се основават на факторите в дефинициите в параграф 9 на настоящия Стандарт, а не на базата на системата на предприятието за вътрешно финансово отчитане пред висшето ръководство, в съзвучие със следното:

а) ако един или повече от сегментите, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, е бизнес сегмент или географски сегмент въз основа на факторите в дефинициите в параграф 9, обаче останалите не са, подточка (б) трябва да се приложи само към онези вътрешни сегменти, които не отговарят на дефинициите в параграф 9 (т. е. вътрешно отчитан сегмент, който отговаря на дефиницията, не трябва да бъде разделян допълнително);

б) за онези сегменти, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, които не удовлетворяват дефинициите в параграф 9, ръководството на предприятието трябва да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно разделяне, което отчита информация по линии на продукти и услуги или по географски линии, както е уместно съгласно дефинициите в параграф 9; и

в) ако такъв вътрешно отчитан сегмент от по-ниско ниво отговаря на дефиницията на бизнес сегмент или географски сегмент въз основа на факторите в параграф 9, към този сегмент трябва да бъдат приложени критериите в параграфи 34 и 35 за идентифициране на подлежащите на отчитане сегменти.

33. Съгласно разпоредбите на настоящия стандарт повечето образувания идентифицират своите стопански и географски сектори като организационни звена, за които се отчита информация пред висшето ръководство или пред главната структура, която взима оперативни решения, в някои случаи това може да бъде група от хора с цел оценяване на представянето на всяко от звената за предходен период и за вземането на решения относно бъдещото разпределение на ресурсите. И дори ако предприятието трябва да приложи параграф 32, защото неговите вътрешни сегменти не са по продуктови линии/линии на услуги или географски линии, то ще разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно разделяне, което отчита информация по-скоро по линии на продукти и услуги или географски линии, отколкото да изгражда сегменти единствено за целите на външното отчитане. Този подход за разглеждане на организационната и управленската структура на предприятието и системата му за вътрешно отчитане, за да се идентифицират бизнес и географските сегменти на предприятието за целите на външното отчитане, понякога се нарича „управленски подход“, а организационните компоненти, за които информацията се отчита вътрешно, понякога се наричат „оперативни сегменти“.

 

Сегменти, подлежащи на отчитане

34. Два или повече вътрешно отчитани бизнес или географски сегмента, които са съществено подобни, могат да бъдат комбинирани в отделен бизнес сегмент или географски сегмент. Два или повече бизнес сегмента или географски сегмента са съществено подобни само ако:

а) показват сходни дългосрочни финансови резултати; и

б) са подобни по отношение на всички фактори в съответната дефиниция в параграф 9.

35. Бизнес сегмент или географски сегмент трябва да бъде идентифициран като подлежащ на отчитане, ако преобладаващата част от неговия приход е създадена от продажби на външни клиенти и:

а) неговият приход от продажби на външни клиенти и от сделки с други сегменти е 10 процента или повече от общия приход, външен и вътрешен, на всички сегменти; или

б) резултатът на сегмента, независимо дали е печалба, или загуба, е 10 процента или повече от общия резултат на всички сегменти в печалбата или комбинирания резултат на всички сегменти в загубата, което от двете е по-голямо като абсолютна сума; или

в) неговите активи са 10 процента или повече от общите активи на всички сегменти.

36. Ако един вътрешно отчитан сегмент е под всички прагове на значимост в параграф 35:

а) този сегмент може да бъде определен като подлежащ на отчитане независимо от неговия размер;

б) ако не е определен като подлежащ на отчитане сегмент, независимо от неговия размер, то този сегмент може да бъде комбиниран в сегмент, подлежащ на отделно отчитане, с един или повече подобни вътрешно отчитан(и) сегмент(и), които също са под всички прагове на значимост в параграф 35 (два или повече бизнес сегменти или географски сегменти са подобни, ако споделят мнозинството от факторите в съответната дефиниция в параграф 9); и

в) ако този сегмент не е отчетен отделно или комбиниран, той трябва да бъде включен като една неразпределена изравняваща статия.

37. Ако общият външен приход, който може да се припише на подлежащите на отчитане сегменти, представлява по-малко от 75 процента от общия консолидиран приход или прихода на предприятието, допълнителни сегменти трябва да бъдат идентифицирани като подлежащи на отчитане дори ако те не надхвърлят 10-процентните прагове в параграф 35, докато поне 75 процента от общия консолидиран приход или прихода на предприятието се включи в подлежащи на отчитане сегменти.

38. 10-процентните прагове в този Стандарт не са предвидени като указание за определяне съществеността на който и да било аспект на финансовото отчитане, освен за определяне на подлежащите на отчитане бизнес и географски сегменти.

39. Чрез ограничаване на подлежащите на отчитане сегменти до онези, които генерират мнозинството от техния приход от продажби на външни клиенти, този Стандарт не изисква различните етапи на вертикално интегрираните дейности да бъдат идентифицирани като отделни бизнес сегменти. В някои индустрии обаче съществуващата практика е дадени вертикално интегрирани дейности да се отчитат като отделни бизнес сегменти, дори и те да не генерират значителен приход от външни продажби. Например много международни нефтени компании отчитат своите възходящи дейности (проучване и добиване) и своите низходящи дейности (рафиниране и маркетинг) като отделни бизнес сегменти дори ако повечето или всички от техните възходящи продукти (суровият нефт) се прехвърлят вътрешно към дейността по рафиниране.

40. Настоящият Стандарт насърчава, но не изисква доброволното отчитане на вертикално интегрираните дейности като отделни сегменти с подходящо описание, включително оповестяване на базата на ценообразуване на междусегментните трансфери, както се изисква от параграф 75.

41. Ако системата за вътрешно отчитане на едно предприятие третира вертикално интегрираните дейности като отделни сегменти и предприятието не избере да ги отчита външно като бизнес сегменти, сегментът по продажбите трябва да бъде комбиниран в сегмента(ите) по покупките при идентифициране на сегментите, подлежащи на външно отчитане, освен ако няма никаква разумна основа да се направи това, в който случай сегментът по продажбите трябва да бъде включен като неразпределена изравняваща статия.

42. Сегмент, идентифициран като подлежащ на отчитане в непосредствено предхождащия период, понеже той е удовлетворявал съответните 10-процентови прагове, трябва да продължи да бъде подлежащ на отчитане сегмент за текущия период, въпреки че нито приходът, нито резултатът, нито активите му вече надхвърлят 10-процентовите прагове, ако ръководството на предприятието прецени, че сегментът продължава да е от значение.

43. Ако сегментът е идентифициран като подлежащ на отчитане в текущия период, понеже удовлетворява съответните 10-процентови прагове, информацията по сегмента за предходни периоди, която е представена за сравнителни цели, трябва да бъде преизчислена, за да отрази отскоро подлежащия на отчитане сегмент като отделен сегмент дори ако този сегмент не е удовлетворявал 10-процентовите прагове в предходния период, освен ако е практически невъзможно да се направи това.

 

Счетоводни политики по сегменти

44. Информацията по сегменти трябва да бъде изготвена в съответствие със счетоводните политики, приети за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидираната група или предприятието.

45. Налице е презумпцията, че счетоводните политики, които директорите и ръководството на предприятието са избрали да използват при изготвяне на техните консолидирани финансови отчети или финансовите отчети за цялото предприятие, са онези, за които директорите и ръководството вярват, че са най-подходящи за целите на външното отчитане. Тъй като целта на информацията по сегменти е да помогне на потребителите на финансовите отчети да разберат по-добре и да направят по-информирани преценки за предприятието като цяло, този Стандарт изисква ползване при изготвянето на информацията по сегменти на счетоводните политики, които директорите и ръководството са избрали. Това не означава обаче, че консолидираните счетоводни политики или тези на предприятието трябва да бъдат прилагани към подлежащите на отчитане сегменти като че ли сегментите са отделни независими отчитащи се предприятия. Подробна калкулация, извършена при прилагането на отделна счетоводна политика на нивото на цялото предприятие, може да бъде отнесена към сегментите, ако има разумна база да се направи това. Изчисленията на пенсии Например често се правят за предприятието като цяло, но обобщените за предприятието цифри могат да бъдат разпределени към сегментите на базата на информацията за заплатите и демографската информация за сегментите.

46. Настоящият Стандарт не забранява оповестяването на допълнителна информация по сегменти, която е изготвена на друга основа, различна от счетоводните политики, приети за консолидираните финансови отчети или финансовите отчети на предприятието, при условие че:

а) информацията се отчита вътрешно пред висшето ръководство с цел да се вземат решения за разпределяне на ресурси към сегмента и оценяване на неговото представяне и

б) базата на оценяване за тази допълнителна информация е ясно описана.

47. Активите, които се използват съвместно от два или повече сегмента, трябва да бъдат разпределени към сегментите, ако и само ако техните съответни приходи и разходи също така са разпределени към тези сегменти.

48. Начинът, по който статии на актив, пасив, приход и разход се отнасят към сегментите, зависи от такива фактори като естеството на тези статии, дейностите, извършвани от сегмента, и сравнителната автономност на този сегмент. Не е възможно или подходящо да се уточнява една единствена база за разпределяне, която да бъде приета от всички предприятия. Нито пък е подходящо да се насилва разпределянето на статии на актив, пасив, приход и разход на предприятието, които са свързани съвместно с два или повече сегмента, ако единствената база за извършване на тези разпределения е спорна или трудна за разбиране. В същото време дефинициите на приход на сегмента, разход на сегмента, активи на сегмента и пасиви на сегмента са взаимосвързани и направените в резултат разпределения трябва да бъдат последователни.

Следователно съвместно използваните активи се разпределят към сегментите, ако и само ако техните съответни приходи и разходи също са разпределени към тези сегменти. Например един актив може да бъде включен в активите на сегмента, ако и само ако съответната амортизация се приспада при оценяване на резултата на сегмента.

 

Оповестяване

49. Параграфи 50-67 уточняват оповестяванията, изисквани за сегментите, подлежащи на отчитане, за основния формат за отчитане по сегменти на предприятието. Параграфи 68-72 уточняват оповестяванията, изисквани за второстепенния формат за отчитане на предприятието. Предприятията се насърчават да представят всички оповестявания за основен сегмент, идентифицирани в параграфи 50-67 за всеки второстепенен сегмент, подлежащ на отчитане, въпреки че параграфи 68-72 изискват значително по-малко оповестявания на второстепенна основа. Параграфи 74-83 разглеждат още няколко други въпроси на оповестяването по сегменти. Приложение Б към настоящия Стандарт илюстрира прилагането на тези стандарти за оповестяване.

 

Основен отчетен формат

50. Изискванията за оповестяване в параграфи 51-67 трябва да се прилагат за всеки подлежащ на отчитане сегмент, базиран върху основния отчетен формат на предприятието.

51. Предприятието трябва да оповести прихода на сегмента за всеки подлежащ на отчитане сегмент. Приходът на сегмента от продажби на външни клиенти и приходът на сегмента от сделки с други сегменти трябва да бъдат отчитани поотделно.

52. Предприятието трябва да оповести резултата на сегмента за всеки подлежащ на отчитане сегмент, като представи резултата от продължаващи дейности отделно от този от преустановени дейности.

52А. Предприятието трябва да преизчисли резултатите на сегмента от предходни периоди, представени във финансовите отчети, така че оповестяванията, изисквани от параграф 52, свързани с преустановените дейности, да се отнасят за всички дейности, които са били класифицирани като преустановени към края на последния представен отчетен период.

53. Ако едно предприятие може да пресметне нетна печалба или загуба на сегмента или някаква друга мярка за рентабилност на сегмента, различна от неговия резултат, без спорни разпределения, отчитането на такава(ива) сума(и се насърчава като допълнение към резултата на сегмента, подходящо описани.

Ако тази мярка е изготвена на друга база, различна от счетоводните политики, приети за консолидираните финансови отчети и финансовите отчети на предприятието, то предприятието ще включи във финансовите си отчети ясно описание на основата за това оценяване.

54. Пример за мярка на представянето на сегмента над неговия резултат в отчета за всеобхватния доход е брутният марж по продажбите. Примери за мерки на представяне на сегмента под неговия резултат в отчета за всеобхватния доход са печалбата или загубата от обичайните дейности (независимо дали преди или след данъци върху дохода) и печалбата или загубата.

55. Предприятието трябва да оповести общата балансова стойност на активите на сегмента за всеки подлежащ на отчитане сегмент.

56. Предприятието трябва да оповести пасивите на сегмента за всеки подлежащ на отчитане сегмент.

57. Предприятието трябва да оповести общата сума на разходите, понесени през периода, за придобиване на активи на сегмента, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и нематериални активи) за всеки подлежащ на отчитане сегмент. Въпреки че това понякога се нарича капиталови нараствания или разходи за капитални вложения, оценяването, изисквано от този принцип, трябва да бъде на база на начисляване, а не на парична база.

58. Предприятието трябва да оповести общата сума на разходите, включени в резултата на сегмента, за амортизация на неговите активи за периода за всеки подлежащ на отчитане сегмент.

59. Предприятието се насърчава, но от него не се изисква да оповести естеството и размера на които и да било статии от прихода и разхода на сегмента, които са от такъв размер, естество или обхват, че тяхното оповестяване е уместно, за да обясни представянето на всеки подлежащ на отчитане сегмент за периода.

60. МСС 1 изисква, когато статии на приходи и разход са съществени, тяхното естество и сума да бъдат отделно оповестявани. МСС 1 предлага редица примери, включително обезценка на материални запаси и имоти, машини и съоръжения, провизии за преструктуриране, изваждане от употреба на имоти, машини и съоръжения и дългосрочни инвестиции, преустановени дейности, уреждане на съдебни процеси и сторниране на провизии. Параграф 59 не е предвиден да промени класификацията на каквито и да било такива статии или да промени оценяването на такива статии. Оповестяването, поощрявано от този параграф обаче, променя нивото, на което се оценява значимостта на такива статии за целите на оповестяването от нивото на предприятието на нивото на сегмента.

61. Предприятието трябва да оповести за всеки отделен, подлежащ на отчитане, сегмент общата сума на значителните непарични разходи, различни от амортизациите, за които параграф 58 изисква отделно оповестяване, които са били включени в разхода на сегмента и следователно са удържани при изчисляване на неговия резултат.

62. МСС 7 изисква предприятието да представи отчет за паричните потоци, който поотделно да отчете паричните потоци от оперативни, инвестиционни и финансови дейности. МСС 7 отбелязва, че оповестяването на информацията за паричните потоци за всеки подлежащ на отчитане отрасъл и географски сегмент е уместна, за да се разбере финансовото състояние, ликвидността и паричните потоци на предприятието като цяло. МСС 7 насърчава оповестяването на такава информация. Този Стандарт също насърчава оповестяванията на паричните потоци по сегменти, които са насърчавани от МСС 7. В допълнение той насърчава оповестяването на значителни непарични приходи, които са включени в прихода на сегмента и следователно са добавени при изчисляване на резултата на сегмента.

63. Предприятие, което предоставя насърчаваните от МСС 7 оповестявания на паричните потоци по сегменти, не трябва да оповестява и амортизационните разходи съгласно параграф 58 или непаричните разходи съгласно параграф 61.

64. Предприятието трябва да оповести за всеки подлежащ на отчитане сегмент общата сума на дела на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциирани, съвместни предприятия или други инвестиции, отчитани чрез метода на собствения капитал, ако по същество всички тези операции на асоциираните предприятия са в рамките на този отделен сегмент.

65. Докато отделна обща сума се оповестява съгласно предходния параграф, то всяко асоциирано предприятие, съвместно предприятие или друга инвестиция, отчитани чрез метода на собствения капитал се оценява индивидуално, за да се определи дали по същество всички негови операции са в рамките на един сегмент.

66. Ако общата сума на дела на предприятието в печалбата или загубата на асоциирани предприятия, съвместни предприятия или други инвестиции, отчитани чрез метода на собствения капитал, е оповестена от подлежащия на отчитане сегмент, общата сума на инвестициите в тези асоциирани и съвместни предприятия също трябва да бъде оповестена от подлежащия на отчитане сегмент.

67. Предприятието трябва да представи равнение между информацията, оповестена за сегментите, подлежащи на отчитане, и общата информация в консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети на предприятието. При представяне на равнението предприятието трябва да равни прихода на сегментите с прихода на предприятието от външни клиенти (включително оповестяване на сумата на прихода на предприятието от външни клиенти, невключен в който и да било сегмент); резултатът на сегментите от продължаващи дейности трябва да бъде равнен със сравнима мярка на оперативната печалба или загуба на предприятието от продължаващи дейности, както и с печалбата или загубата на предприятието от продължаващи дейности резултатът на сегментите от преустановени дейности трябва да бъде равнен с печалбата или загубата на предприятието от преустановени дейности; активите на сегментите трябва да бъдат равнени с активите на предприятието; и пасивите на сегментите трябва да бъдат равнени с пасивите на предприятието.

 

Вторична информация по сегменти

68. Параграфи 50-67 определят изискванията за оповестяване, които да бъдат прилагани към всеки сегмент, подлежащ на отчитане, базиран на основния отчетен формат на предприятието. Параграфи 69-72 определят изискванията за оповестяване, които да бъдат прилагани към всеки сегмент, подлежащ на отчитане, базиран на вторичния отчетен формат на предприятието както следва:

а) ако основният формат на предприятието е бизнес сегменти, изискваните оповестявания по второстепенния формат са определени в параграф 69;

б) ако основният формат на предприятието е географски сегменти, основани на местоположението на активите (там, където са произвеждани продуктите или са разположени операциите на предприятието по предоставяне на услугите), изискваните оповестявания по второстепенния, формат са определени в параграфи 70 и 71;

в) ако основният формат на предприятието е географски сегменти, основани на местоположението на неговите клиенти (там, където продуктите са продавани или услугите предоставяни), изискваните оповестявания по второстепенния формат са определени в параграфи 70 и 72.

69. Ако основният формат на предприятието за отчитане на информация по сегменти е бизнес сегменти, то трябва да отчете и следната информация:

а) приход на сегмента от външни клиенти по географска област, основан върху географското местоположение на неговите клиенти, за всеки географски сегмент, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 процента или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти;

б) общата балансова стойност на активите на сегмента по географско местоположение на активите за всеки географски сегмент, чиито активи са 10 процента или повече от общите активи на всички географски сегменти; и

в) общите разходи, понесени през периода, за придобиване на активи на сегменти, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и нематериални активи) по географско местоположение на активите, за всеки географски сегмент, чиито активи са 10 процента или повече от общите активи на всички географски сегменти.

70. Ако основният формат на предприятието за отчитане на информация по сегменти е географски сегменти (независимо дали е основан върху местоположението на активите или местоположението на клиентите), то трябва също да отчете следната информация по сегменти за всеки бизнес сегмент, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 процента или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти или чиито активи са 10 процента или повече от общите активи на всички бизнес сегменти:

а) приход на сегмента от външни клиенти;

б) общата балансова стойност на активите на сегмента; и

в) общата сума на разходите, понесени през периода, за придобиване на активи на сегмента, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и нематериални активи).

71. Ако основният формат на предприятието за отчитане на информация по сегменти е географски сегменти, които са основани на местоположението на активите, и ако местоположението на неговите клиенти е различно от това на активите му, то предприятието трябва да отчете също и прихода от продажби на външни клиенти за всеки базиран на клиентите географски сегмент, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 процента или повече от общия приход на предприятието от продажбите на всички външни клиенти.

72. Ако основният формат на предприятието за отчитане на информация по сегменти е географски сегменти, които са основани на местоположението на клиентите, и ако активите на предприятието са разположени в различни географски области от неговите клиенти, то предприятието трябва също да отчете следната информация по сегменти за всеки базиран на активите географски сегмент, чийто приход от продажби на външни клиенти или чийто активи са 10 процента или повече от съответните консолидирани или общи за предприятието суми:

а) общата балансова стойност на активите на сегмента по географско местоположение на активите; и

б) общата сума на разходите, понесени през периода, за придобиване на активи на сегмента, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и нематериални активи) по местоположение на активите.

 

Илюстративни оповестявания по сегменти

73. Приложение Б на този Стандарт представя илюстрация на оповестяванията за основен и второстепенен отчетен формат, които се изискват от този Стандарт.

 

Други въпроси, свързани с оповестяването

74. Ако бизнес сегмент или географски сегмент, информацията за който се отчита пред висшето ръководство, не е подлежащ на отчитане сегмент, понеже получава мнозинството от прихода си от продажби на други сегменти, но въпреки това неговият приход от продажби на външни клиенти е 10 процента или повече от общия приход на предприятието от продажби на външни клиенти, то предприятието трябва да оповести този факт и сумата на прихода от (а продажби на външни клиенти и (б) вътрешните продажби на други сегменти.

75. При оценяване и отчитане на прихода на сегмента от сделки с други сегменти междусегментните трансфери трябва да бъдат оценявани на базата, която предприятието действително използва за ценообразуване на тези трансфери. Основата за формиране цената при междусегментните трансфери и каквито и да било промени в това отношение трябва да бъдат оповестени във финансовите отчети.

76. Промените в счетоводните политики, възприети за отчитане по сегменти, които имат съществен ефект върху информацията по сегменти, трябва да бъде оповестена и информацията по сегменти от предходни периоди, представена за сравнителни цели, трябва да бъде преизчислена, освен ако е практически невъзможно да се направи това. Такова оповестяване трябва да включва описание на естеството на промяната, причините за промяната, факта, че сравнителната информация е била преизчислена или че това е практически невъзможно да се направи и финансовия ефект от промяната, ако може разумно да се определи. Ако предприятието промени идентификацията на неговите сегменти и не преизчисли информацията по сегменти за предходни периоди на новата основа, понеже е практически невъзможно да се направи това, то за целите на сравняването предприятието трябва да отчете информацията по сегменти както за старата, така и за новата основа за разделяне в годината, в която променя идентификацията на своите сегменти.

77. Промените в счетоводните политики, възприети от предприятието, се третират в МСС 8. МСС 8 изисква промени в счетоводната политика да бъдат правени само ако са изисквани от Стандарт или Разяснение или ако промяната ще има за резултат надеждна и по-подходяща информация за сделките, други събития или условия във финансовите отчети на предприятието.

78. Промените в счетоводните политики, възприети на ниво предприятие, които повлияват информацията по сегменти, се третират в съответствие с МСС 8. Освен ако нов Стандарт или Разяснение не уточни друго, МСС 8 изисква:

а) промяна в счетоводната политика трябва да бъде прилагана с обратна сила и информацията за предходни периоди да бъде преизчислена, освен ако е практически невъзможно да се определи кумулативният ефект или специфичните ефекти на промяната за периода;

б) ако приложението с обратна сила е практически невъзможно за всички представени периоди, новата счетоводна политика трябва да бъде приложена с обратна сила от най-ранната практически възможна дата; и

в) ако е практически невъзможно да се определи кумулативният ефект от приложението на новата счетоводна политика в началото на текущия период, политиката трябва да бъде приложена перспективно от най-ранната възможна дата.

79. Някои промени в счетоводните политики се отнасят специфично до отчитането по сегменти. Примерите включват промени в идентифицирането на сегментите и промени в базата за разпределяне на приходи и разходи към сегментите. Такива промени могат да имат значително въздействие върху отчитаната по сегменти информация, но няма да променят общата финансова информация, отчитана за предприятието. За да се даде възможност на потребителите да разберат промените и да оценят тенденциите, информацията по сегменти за предходни периоди, която е включена във финансовите отчети за сравнителни цели, се преизчислява, ако е практически възможно, за да отрази новата счетоводна политика.

80. Параграф 75 поставя изискването, че за целите на отчитането по сегменти между сегментните трансфери трябва да бъдат оценявани на базата, която е действително използвана от предприятието за ценообразуване на тези трансфери. Ако предприятието смени метода, който действително използва при ценообразуването на междусегментните трансфери, това не е промяна в счетоводната политика, заради която информацията по сегменти за предходни периоди трябва да бъде преизчислена съгласно параграф 76. Параграф 75 обаче изисква оповестяване на промяната.

81. Предприятието трябва да посочи вида продукти и услуги, включени във всеки отчитан бизнес сегмент, и да посочи състава на всеки отчитан географски сегмент, както основен, така и второстепенен, ако не са оповестени по друг начин във финансовите отчети или другаде във финансовия доклад.

82. За да се оцени въздействието върху бизнес сегмента на въпроси като промени в търсенето, промени в цените на използваните ресурси или други фактори на производството и разработването на алтернативни продукти и процеси, е необходимо да се познават дейностите, обхванати от този сегмент.

Аналогично, за да се оцени въздействието на промените в икономическата и политическата среда върху рисковете и нормите на възвръщаемост на географски сегмент, е важно да се познава как е съставен този географски сегмент.

83. Сегментите, отчитани преди, които вече не удовлетворяват количествените прагове, не се отчитат отделно. Те може да не удовлетворяват вече тези прагове, например поради спад в търсенето или промяна в управленската стратегия или защото част от операциите на сегмента са били продадени или комбинирани с други сегменти. Едно обяснение на причините, поради които един отчитан преди сегмент вече не се отчита, може също да бъде полезно при потвърждаване на очакванията по отношение на влошаващите се пазари и промените в стратегиите на предприятието.

 

Дата на влизане в сила

84. Този Стандарт влиза в сила за финансови отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 юли 1998 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага този Стандарт вместо първоначалния МСС 14 за финансови отчети, обхващащи периоди, започващи преди 1 юли 1998 г., то предприятието трябва да оповести този факт. Ако финансовите отчети включват сравнителна информация за периоди преди датата на влизане в сила или по-ранно доброволно приемане на този Стандарт, се изисква преизчисление на данните по сегменти, включени в тях, за да се спазят разпоредбите на този Стандарт, освен ако това е практически невъзможно да се направи, в който случай предприятието трябва да оповести този факт.

85. МСС 1 (както е преработен през 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това, той изменя и параграф 2.

Предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Акопредприятието прилага МСС 1 (както е преработен през 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

 

Виж

• Общи положения към международните стандарти за финансово отчитане

Оценъчни бази и концепции за капитала – резюме

• Общи положения към международните стандарти за финансово отчитане

Признаване на елементите на финансовите отчети и качествени характеристики – резюме