Публикации

В глава Шестнадесета на ЗДДС е предвиден специален ред на облагане на туристическите услуги, който регламентира данъчното третиране на "обща туристическа услуга", по която доставчик е туроператор. За да бъде разбрано данъчното третиране на този вид доставки, е необходимо да бъде разяснена тяхната същност.

Дали Вашите здравноосигурителни права са прекъснати може да проверите:
… чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”
…..чрез обаждане на телефон 0700 18 700 – колцентъра на НАП, на цената на един разговор.
… на място, в офисите и териториалните дирекции на НАП в страната.

Доставки на софтуер, с получател българска фирма – регистрирана по ЗДДС

Доставка на стандартен софтуер

Съгласно § 1. т. 25 от Допълнителните разпоредби стандартният софтуер е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Когато обаче този ПП не е записан на технически носител, същият се третира като услуга.

При доставка на стандартен софтуер, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице ВОП и данъкът е изискуем от получателя съгл. чл. 84 ЗДДС.

Когато доставчикът е лице от друга държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, съгл. чл. 17 ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

При доставка на стандартен софтуер от лице, което не е установено на територията на ЕС, е налице внос на стока.

При доставка на стандартен софтуер, който се инсталира от или за сметка на доставчика, е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната – чл. 17, ал. 4. Данъкът е изискуем от получателя съгл. чл. 82, ал. 2, т. 4 ЗДДС.

В този случай доставчикът на стоката няма задължение за регистрация по закона, тъй като получател по доставката е регистрирано по закона лице – чл. 97 ал. 3.

Доставка на ПП, различен от стандартен софтуер

Продажбата на програмен продукт, макар и записан на технически носител, който не е предназначен за масова употреба и/или не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител, съгласно ЗДДС се третира като доставка на услуга. Мястото на изпълнение на на тази доставка е на територията на страната – чл. 21 ал. 3 т. 1 а). Налице е обърнато данъчно задължение, и данъкът е изискуем от получателя – чл. 82 ал. 2 т. 2.

Доставка на софтуер по ел.път – сваляне от интернет, и т.н.

Налице е доставка на услуги, извършвани по ел.път, с място на изпълнение на територията на страната – чл. 21 ал. 3 т. 1 к). Налице е обърнато данъчно задължение и данъкът е изискуем от получателя – чл. 82 ал. 2 т. 2.

Доставка на софтуер с получател нерегистрирано по закона лице

В случаите на доставка на стандартен софтуер, който се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, същият има задължение за регистрация по ЗДДС, съгл. чл. 97.

В случаите на доставка на софтуер, различен от стандартен, данъкът е дължим от получателя по доставката – чл. 91 ал. 3.

Допълнение на § 1. т. 14 от Допълнителните разпоредби на закона е РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1777/2005 НА СЪВЕТА от 17 октомври 2005 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 77/388/EИО относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който:

Член 11

1. Понятието „електронно доставяни услуги“ съгласно член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от Директива 77/388/EИО и приложение Л към Директива 77/388/EИО, означава услуги, които се предоставят чрез Интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

2. По-специално, когато се предоставят чрез Интернет или електронна мрежа, следните услуги са в обхвата на параграф 1:

a) в общия случай доставката на дигитални продукти например софтуер и промени или актуализиране на софтуер;

б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие в електронна мрежа за стопански или лични цели, такава като Интернет пространство или интернет страница;

в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез Интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;

г) прехвърляне срещу възнаграждение на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на Интернет страница, функционираща като пазар в диалогов режим, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;

д) информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е допълваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, такива като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до чат линии и прочие);

е) услугите, изброени в приложение

ПРИЛОЖЕНИЕ

Член 11 от настоящия регламент

1. Точка 1 от приложение Л към Директива 77/388/EИО

a) поддържане на интернет пространство и интернет страница,

б) автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми,

в) дистанционно администриране на системи,

г) диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път,

д) диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.

2. Точка 2 от приложение Л към Директива 77/388/EИО

a) даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите,

б) софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор,

в) драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери),

г) диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство,

д) диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.

3. Точка 3 от приложение Л към Директива 77/388/EИО

a) даване на достъп или снемане на десктоп форми,

б) даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри,

в) дигитално съдържание на книги и други електронни публикации,

г) абонамент за диалогови вестници и списания,

д) интернет протоколи и статистика за интернет пространството,

е) диалогови новини, информация за трафика и за времето,

ж) диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от потребителя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално, такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време),

з) предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница,

и) използване на машини за търсене и интернет директории.

4. Точка 4 от приложение Л към Директива 77/388/EИО

a) даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони

б) даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци,

в) даване на достъп или снемане на филми,

г) снемане на музика на компютри и мобилни телефони,

д) даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от Интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг.

5. Точка 5 от приложение Л към Директива 77/388/EИО

a) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от Интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение когато Интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика,

б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.

В края на 2009 г. бяха направени поредните промени в Закона за местните данъци и такси. Повечето от промените бяха коментирани в първи брой на дайджеста за тази година. С оглед на това тук ще се спрем на тези, свързани с данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

До края на 2009 г. предприятията подаваха декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за жилищните си имоти. За нежилищните си имоти предприятията подаваха декларация по чл. 17 ЗМДТ, а декларацията по чл. 14 ЗМДТ подаваха само в отделни случаи, като например:

• ако сградата е построена върху държавен или общински поземлен имот - декларацията се подаваше за този имот с цел определяне на данъчна оценка от общинската администрация и включването му в декларацията по чл. 17 ЗМДТ;
• при прехвърляне на нежилищен имот - декларацията се подаваше с цел определяне на данъчна оценка, която е основата за облагане с данък по глава втора, раздел III от ЗМДТ.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (ЗИДЗМДТ), обнародван в “Държавен вестник”, бр. 95 от 2009 г., бяха направени промени в режима на деклариране на нежилищните недвижими имоти на предприятията. Промяната се налага поради новия ред за определяне на облагаемата основа на нежилищните имоти на предприятията, който ще влезе в сила от 01.01.2011 г. След тази дата основата за облагане с данък върху недвижимите имоти, на нежилищните имоти на предприятията, се определя като по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.
Настоящата данъчна година - 2010 г., представлява необходим срок, в който предприятията да подадат декларация по чл. 14 ЗМДТ за всички притежавани от тях нежилищни имоти, за които до момента не са подали такава декларация. От своя страна общинската администрация трябва да извърши оценяването в този срок на посочените имоти, за да може данъчната оценка да се сравни с отчетната стойност и да се определи основата за облагане за 2011 г.
Съгласно изменената ал. 2 на чл. 17 ЗМДТ за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларация по чл. 14 ЗМДТ в двумесечен срок до общината по местонахождението на имота. Това е общият текст, който обаче за 2010 г. ще се прилага по различен начин за нежилищните имоти, придобити или с учредено право на ползване преди 01.01.2010 г., и тези, придобити или с учредено право на ползване след тази дата. В срок до 30 юни 2010 г. предприятията трябва да огледат всички притежавани от тях нежилищни недвижими имоти, както и тези, върху които имат ограничено вещно право на ползване или концесия, и да установят за кои от тях нямат данни за подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ. В същия срок за всички такива имоти се подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, чийто образец е утвърден със Заповед № ЗМФ-1667 от 19.12.2009 г. на министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.).

ВАЖНО: За тези имоти вече е подавана декларация по чл. 17 ЗМДТ в течение на годините. Затова предприятията не трябва да подават отново такава декларация, въпреки утвърдения нов образец на декларация по чл. 17 ЗМДТ.

В противен случай общинските администрации ще бъдат затрупани с още по-голям брой декларации, които в по-голямата си част ще дублират вече подадените декларации. Освен това, ако отново бъде подадена декларация по новия образец, ще се постави въпросът дали втората декларация по чл. 17 ЗМДТ има характер на коригираща, ако съдържа данни, различни от декларираните преди това, и дали са спазени изискванията на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Затова се налага изводът, че декларации по чл. 17 ЗМДТ не трябва да бъдат подадени повторно, въпреки новия образец на декларация, доколкото той не съдържа нови обстоятелства, необходими за определянето на данъка. Това е посочено изрично в указанията за попълване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, където се сочи, че за имотите, придобити или с учредено право на ползване преди 01.01.2010 г., в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се декларират същите обекти, в същата поредност, посочени в подадената преди това декларация по чл. 17 ЗМДТ. Ако предприятието не съхранява копие от подадената декларация по чл. 17 ЗМДТ, то трябва да поиска съдействие от общинската администрация, за да провери поредността на декларираните обекти.
Общинската администрация трябва служебно, след определяне на данъчната оценка по Приложение № 2, да свери данните на имотите от декларациите по чл. 14 ЗМДТ с тези по чл. 17 ЗМДТ и да установи коя от стойностите е по-висока, и ще служи като облагаема основа от 01.01.2011 г.
Това е един много трудоемък процес, още повече че (както посочихме по-горе) ще има и имоти, за които в течение на годините е подавана и данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, въз основа на която е определяна данъчна оценка по Приложение № 2. Възможно е обаче тази оценка да трябва да се актуализира, например с оглед по-висок процент на овехтяване на сградата. Освен това не е предвидено задължение на предприятията да сочат отделно такива имоти, за които имат данни за подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Логично е обаче предприятията да изготвят и подадат за тях писмена справка, в която да посочат входящия номер на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ. Тук значение ще има и дали същият субект е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, защото при прехвърлителните сделки подаването на такива декларации е ставало от предишния собственик, а не от предприятието, което сега е собственик на имота. В такъв случай, дори да има разминаване в данните от предходна декларация и от повторно подадената, не е налице хипотезата на коригираща декларация по чл. 104 ДОПК, тъй като подателят на двете декларации е различен.
Въобще смятаме, че общините трябва да регламентират по-подробна процедура за възможните хипотези на подаване или неподаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, както и на допълнителни справки, и да запознаят с тези въпроси по подходящ начин данъчно задължените лица. Решаването на подобни проблеми зависи и от използвания от общините програмен продукт, и от начина, по който може да се извърши съпоставянето на данните от различните видове данъчни декларации, отнасящи се за един и същ имот, но подавани през различни данъчни години, включително през 2010 г. След анализ може да се окаже, че е по-лесно предприятията да подадат декларация по чл. 14 ЗМДТ, без оглед на подавани такива декларации през предходни години. В този случай обаче трябва да се даде отговор на следните въпроси:

• ако се съблюдава изискването за съвпадение на данните в подадена преди това и сега декларация по чл. 14 ЗМДТ от същото данъчно задължено лице, може да се приеме, че втората декларация представлява само техническо средство за облекчаване работата на общинските администрации и не се подчинява на процедурата по глава тринадесета от ДОПК. Такъв смисъл е вложен в изискването при промяна на декларирано обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, или при попълване на коригираща декларация да се посочват всички декларирани вече обекти, а не само тези, за които се отнася промяната или корекцията. Считаме обаче, че когато такова повторение се допуска за цялата декларация, това противоречи на самата й същност, като писмен документ, съставян и подаван при спазване на законоворегламентирана процедура;
• ако се приеме, че с новата декларация се сочи промяна във вече декларирани обстоятелства, то такава промяна може да няма и тогава законът отново ще бъде нарушен.

При всички случаи повторното деклариране на същите обстоятелства, имащи значение за облагането, от същото данъчно задължено лице може да породи редица правни проблеми, независимо от техническите удобства, които то може да има.
За нежилищните недвижими имоти, придобити или с учредено право на ползване след 01.01.2010 г., предприятията подават два вида декларации: а) едната е по чл. 14 ЗМДТ и се подава до общинската администрация по местонахождение на имота, в двумесечен срок от придобиването на имота или от учредяването на ограничено вещно право на ползване;
б) другата е новата декларация по чл. 17 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти, чийто образец е утвърден със Заповед № ЗМФ-1659 от 18.12.2009 г. на министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.). Декларацията по чл. 17 ЗМДТ се подава също в двумесечен срок от придобиването на имота или от учредяването на ограничено вещно право на ползване и до същата общинска администрация - тази по местонахождение на недвижимия имот.

ВАЖНО: Въпреки съвпадането в срока за подаване, при попълване на двете декларации трябва да се спазва поредност, като първо се попълва декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а след това от нея се използват данни, с които предприятията попълват декларацията по чл. 17 ЗМДТ.

В таблицата по т. 7, колона 11 от декларацията по чл. 17 ЗМДТ се вписва номерът на част първа или част втора (1, 2 и пр.) и поредният номер на обекта от таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Или при попълването на данните трябва да се спазва поредността и видът на обектите в двете декларации. Самото входиране на декларациите в общинската администрация трябва да се извършва, като първо постъпва декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а след това нейният входящ номер се попълва в декларацията по чл. 17 ЗМДТ.

Декларация по чл.14, ЗМДТ -http://www.fisconsult.bg/images/stories/Danachni%20i%20statisticheski/ZMDT/Deklaracia-14-ZMDT.doc

Декларация по чл.17 ЗМДТ - http://www.fisconsult.bg/images/stories/Danachni%20i%20statisticheski/ZMDT/Deklaracia-17_1-ZMDT.doc