Новостите при подаването на Декларация по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ
Документи / Публикации / Новостите при подаването на Декларация по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ
PDF Печат Напиши писмо

Новостите при подаването на Декларация по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ

(3 гласа)

В края на 2009 г. бяха направени поредните промени в Закона за местните данъци и такси. Повечето от промените бяха коментирани в първи брой на дайджеста за тази година. С оглед на това тук ще се спрем на тези, свързани с данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

До края на 2009 г. предприятията подаваха декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за жилищните си имоти. За нежилищните си имоти предприятията подаваха декларация по чл. 17 ЗМДТ, а декларацията по чл. 14 ЗМДТ подаваха само в отделни случаи, като например:

  • ако сградата е построена върху държавен или общински поземлен имот - декларацията се подаваше за този имот с цел определяне на данъчна оценка от общинската администрация и включването му в декларацията по чл. 17 ЗМДТ;
  • при прехвърляне на нежилищен имот - декларацията се подаваше с цел определяне на данъчна оценка, която е основата за облагане с данък по глава втора, раздел III от ЗМДТ.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (ЗИДЗМДТ), обнародван в “Държавен вестник”, бр. 95 от 2009 г., бяха направени промени в режима на деклариране на нежилищните недвижими имоти на предприятията. Промяната се налага поради новия ред за определяне на облагаемата основа на нежилищните имоти на предприятията, който ще влезе в сила от 01.01.2011 г. След тази дата основата за облагане с данък върху недвижимите имоти, на нежилищните имоти на предприятията, се определя като по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.
Настоящата данъчна година - 2010 г., представлява необходим срок, в който предприятията да подадат декларация по чл. 14 ЗМДТ за всички притежавани от тях нежилищни имоти, за които до момента не са подали такава декларация. От своя страна общинската администрация трябва да извърши оценяването в този срок на посочените имоти, за да може данъчната оценка да се сравни с отчетната стойност и да се определи основата за облагане за 2011 г.
Съгласно изменената ал. 2 на чл. 17 ЗМДТ за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларация по чл. 14 ЗМДТ в двумесечен срок до общината по местонахождението на имота. Това е общият текст, който обаче за 2010 г. ще се прилага по различен начин за нежилищните имоти, придобити или с учредено право на ползване преди 01.01.2010 г., и тези, придобити или с учредено право на ползване след тази дата. В срок до 30 юни 2010 г. предприятията трябва да огледат всички притежавани от тях нежилищни недвижими имоти, както и тези, върху които имат ограничено вещно право на ползване или концесия, и да установят за кои от тях нямат данни за подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ. В същия срок за всички такива имоти се подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, чийто образец е утвърден със Заповед № ЗМФ-1667 от 19.12.2009 г. на министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.).

ВАЖНО: За тези имоти вече е подавана декларация по чл. 17 ЗМДТ в течение на годините. Затова предприятията не трябва да подават отново такава декларация, въпреки утвърдения нов образец на декларация по чл. 17 ЗМДТ.

В противен случай общинските администрации ще бъдат затрупани с още по-голям брой декларации, които в по-голямата си част ще дублират вече подадените декларации. Освен това, ако отново бъде подадена декларация по новия образец, ще се постави въпросът дали втората декларация по чл. 17 ЗМДТ има характер на коригираща, ако съдържа данни, различни от декларираните преди това, и дали са спазени изискванията на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Затова се налага изводът, че декларации по чл. 17 ЗМДТ не трябва да бъдат подадени повторно, въпреки новия образец на декларация, доколкото той не съдържа нови обстоятелства, необходими за определянето на данъка. Това е посочено изрично в указанията за попълване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, където се сочи, че за имотите, придобити или с учредено право на ползване преди 01.01.2010 г., в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се декларират същите обекти, в същата поредност, посочени в подадената преди това декларация по чл. 17 ЗМДТ. Ако предприятието не съхранява копие от подадената декларация по чл. 17 ЗМДТ, то трябва да поиска съдействие от общинската администрация, за да провери поредността на декларираните обекти.
Общинската администрация трябва служебно, след определяне на данъчната оценка по Приложение № 2, да свери данните на имотите от декларациите по чл. 14 ЗМДТ с тези по чл. 17 ЗМДТ и да установи коя от стойностите е по-висока, и ще служи като облагаема основа от 01.01.2011 г.
Това е един много трудоемък процес, още повече че (както посочихме по-горе) ще има и имоти, за които в течение на годините е подавана и данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, въз основа на която е определяна данъчна оценка по Приложение № 2. Възможно е обаче тази оценка да трябва да се актуализира, например с оглед по-висок процент на овехтяване на сградата. Освен това не е предвидено задължение на предприятията да сочат отделно такива имоти, за които имат данни за подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Логично е обаче предприятията да изготвят и подадат за тях писмена справка, в която да посочат входящия номер на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ. Тук значение ще има и дали същият субект е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, защото при прехвърлителните сделки подаването на такива декларации е ставало от предишния собственик, а не от предприятието, което сега е собственик на имота. В такъв случай, дори да има разминаване в данните от предходна декларация и от повторно подадената, не е налице хипотезата на коригираща декларация по чл. 104 ДОПК, тъй като подателят на двете декларации е различен.
Въобще смятаме, че общините трябва да регламентират по-подробна процедура за възможните хипотези на подаване или неподаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, както и на допълнителни справки, и да запознаят с тези въпроси по подходящ начин данъчно задължените лица. Решаването на подобни проблеми зависи и от използвания от общините програмен продукт, и от начина, по който може да се извърши съпоставянето на данните от различните видове данъчни декларации, отнасящи се за един и същ имот, но подавани през различни данъчни години, включително през 2010 г. След анализ може да се окаже, че е по-лесно предприятията да подадат декларация по чл. 14 ЗМДТ, без оглед на подавани такива декларации през предходни години. В този случай обаче трябва да се даде отговор на следните въпроси:

  • ако се съблюдава изискването за съвпадение на данните в подадена преди това и сега декларация по чл. 14 ЗМДТ от същото данъчно задължено лице, може да се приеме, че втората декларация представлява само техническо средство за облекчаване работата на общинските администрации и не се подчинява на процедурата по глава тринадесета от ДОПК. Такъв смисъл е вложен в изискването при промяна на декларирано обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, или при попълване на коригираща декларация да се посочват всички декларирани вече обекти, а не само тези, за които се отнася промяната или корекцията. Считаме обаче, че когато такова повторение се допуска за цялата декларация, това противоречи на самата й същност, като писмен документ, съставян и подаван при спазване на законоворегламентирана процедура;
  • ако се приеме, че с новата декларация се сочи промяна във вече декларирани обстоятелства, то такава промяна може да няма и тогава законът отново ще бъде нарушен.

При всички случаи повторното деклариране на същите обстоятелства, имащи значение за облагането, от същото данъчно задължено лице може да породи редица правни проблеми, независимо от техническите удобства, които то може да има.
За нежилищните недвижими имоти, придобити или с учредено право на ползване след 01.01.2010 г., предприятията подават два вида декларации: а) едната е по чл. 14 ЗМДТ и се подава до общинската администрация по местонахождение на имота, в двумесечен срок от придобиването на имота или от учредяването на ограничено вещно право на ползване;
б) другата е новата декларация по чл. 17 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти, чийто образец е утвърден със Заповед № ЗМФ-1659 от 18.12.2009 г. на министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.). Декларацията по чл. 17 ЗМДТ се подава също в двумесечен срок от придобиването на имота или от учредяването на ограничено вещно право на ползване и до същата общинска администрация - тази по местонахождение на недвижимия имот.

ВАЖНО: Въпреки съвпадането в срока за подаване, при попълване на двете декларации трябва да се спазва поредност, като първо се попълва декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а след това от нея се използват данни, с които предприятията попълват декларацията по чл. 17 ЗМДТ.

В таблицата по т. 7, колона 11 от декларацията по чл. 17 ЗМДТ се вписва номерът на част първа или част втора (1, 2 и пр.) и поредният номер на обекта от таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Или при попълването на данните трябва да се спазва поредността и видът на обектите в двете декларации. Самото входиране на декларациите в общинската администрация трябва да се извършва, като първо постъпва декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а след това нейният входящ номер се попълва в декларацията по чл. 17 ЗМДТ.

Декларация по чл.14, ЗМДТ -http://www.fisconsult.bg/images/stories/Danachni%20i%20statisticheski/ZMDT/Deklaracia-14-ZMDT.doc


Декларация по чл.17 ЗМДТ - http://www.fisconsult.bg/images/stories/Danachni%20i%20statisticheski/ZMDT/Deklaracia-17_1-ZMDT.doc

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови


Всички права запазени Фисконсулт ООД. Ползването на информация от страницата е възможно само с поставянето на линк.
уеб дизайн и хостинг evhod.com