Всеки пети заем за бизнеса вече е проблемен
В групата "лоши" и "преструктурирани" влизат кредитите с просрочие над 90 дни и тези, които са предоговорени заради затруднения с погасителните вноски. В същото време няма значимо увеличение на обема на заемите.
В най-новите данни на БНБ все пак се откроява и една добра новина - за първи път от март 2009 г. насам делът на проблемните кредити за домакинствата е намалял. Спадът обаче е съвсем символичен - от 16.44 на 16.40%. А при финансирането за бизнеса нещата стават все по-тревожни. Делът на заемите, по които фирмите са закъсали с вноските, вече се е покачил до 19.37%, което означава, че всеки пети кредит е проблемен.
Според БНБ паричната статистика не е най-коректният източник за оценяване на състоянието на портфейлите на банките. Най-точна е надзорната статистика, но пък последните актуални данни са доста вехти - от края на септември 2010 г., когато нивото на лошите кредити беше 10.6%. Наскоро в свое мащабно изследване за Източна Европа "УниКредит груп" предупреди, че пикът на лошите кредити в България предстои. В същия доклад се подчертава обаче, че нашата банкова система е стабилна и добре подсигурена и че десетте най-големи български банки могат да понесат дори 20 - 25% проблеми заеми.
През 2010 г. няма особено раздвижване в кредитирането, сочи паричната статистика на БНБ. Заемите, отпуснати от банките, са се увеличили с едва 1.1%, което значи, че като цяло новоотпуснатите заеми са се равнявали като размер на погасените. Всъщност известно раздвижване има при фирменото финансиране. Кредитите за бизнеса са се увеличили с 2.4% и достигат 31.7 млрд. лв. При домакинствата обаче има спад - отпуснатите заеми на годишна база са се свили с 0.8%. Спадът идва преди всичко по линия на потребителските кредити, докато при ипотеките има леко увеличение. Към края на 2010 г. банките започнаха да съживяват рекламите и промоциите за финансиране на жилища срещу ипотека.
Друга впечатляваща новина от данните на БНБ е, че в тежката 2010 г. българите са заделили в банки нови 3 милиарда лева. Така в края на декември 2009 г. влоговете на гражданите са били 24.3 млрд. лв., а 12 месеца по-късно сумата вече е 27.3 млрд. лв. Увеличението е значително - с 12.3%, отчитат от централната банка. През 2009 г. спестяванията на домакинствата пораснаха с 2.4 млрд. лв., а през силната за страната ни 2008 г. прирастът на спестяванията бе малко над 3 млрд. лв.
Анализаторите дават следното обяснение за феномена - спестовността на българина през 2010 г. се мотивира от множеството черни прогнози за трудното и бавно измъкване на България от рецесията, както и от обявеното от управляващите замразяване на пенсии и заплати до 2013 г. Затова хората, вместо да харчат парите си за телевизори, нова кола или компютър, ги складират в банките - да им носят лихви или за "черни дни".
И спестяванията на фирмите през 2010 г. са нараснали - макар и с под 1%, отчитат още от БНБ. Към края на декември бизнесът държи в трезорите 12.06 млрд. лв., а домакинствата - 27.3 млрд. лв.
