Осигуровки без доход
/Указание №24-00-7/ на НАП от 25.02.2010 г. генерира сериозно недоволство из цялата страна - че "хиляди микрофирми са заплашени от фалит". Новината очевидно е лоша, но самият факт, че се заговори за проблема, си е направо радващ. Да, тук не става дума за някаква нова административна глупост, а за стар проблем, чието проявление в случая е по-видимо от всякога.Поводът стана указанието на НАП, че всички управители на дружества са длъжни да се осигуряват върху административно определения минимален осигурителен доход за съответната дейност - без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв, в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение. Казано по-просто, на хората ще им се наложи да плащат осигуровки и върху доходи, които ги няма.
Казусът безспорно има много правни детайли, но едно е безспорно - много хора ще платят осигуровки върху доход, който не получават. Това вече не е само правен или икономически проблем, а проблем, който се основава на сбърканата логика на нормотворците. Това, което е от значение, е защо въобще се налага на някои хора да плащат осигуровки върху доход, различен от реалния им такъв?
Данъците върху труда (включително осигуровките) в България се плащат като процент от заплатата на съответния човек. Така, ако взимаш по-висока заплата, плащаш повече в номинално изражение - има директна връзка между доход и вноски.
В случая става дума за официално деклариран доход. Иначе в нежеланието си да плащат данъци или осигуровки на държавата хората могат да се опитат да скрият реалните си доходи - нещо, което се случва по цял свят. В случая говорим за престъпление и човекът, който го прави, попада извън закона. В един идеален свят връзката между реалните доходи и осигурителните вноски може да бъде прекъсната само чрез престъпление.
Тук някъде се намесва държавата и обърква всичко. Влиза на пазара на труда и казва: "за тази професия трябва да се осигурявате на не по-малко от толкова пари." Няма значение дали сте незаконни или не. Договорът между служителя и работодателя вече не е първостепенен, определеният минимален праг е над всичко. И когато седнете да се договаряте с работодателя си за заплатата, преговорите вече отдавна са започнали без ваше и негово участие... а понякога дори вече са завършили.
Кой води преговорите вместо вас? Работодателите и синдикатите определят минималния осигурителен доход под зоркото око на държавата. От една страна е работодателят - много добре знам кой ме назначава, уволнява и ми дава заплата и ви гарантирам, че моят работодател го няма на никакви преговори за каквито и да е било осигурителни прагове. От другата страна са синдикатите - хубаво, само дето нито съм ги виждал, нито съм ги чувал и въобще не знам кой им е дал право да ме представляват. Нека да представят своите членове, но не и мен.
В момента връзката между реални доходи и осигурителни вноски се къса и случаят с управителите го показва нагледно. Няма доход, няма договор, но има осигурителни вноски. Това не е сбъркана разпоредба, защото изцяло следва логиката на закона - че вместо да гони лошите, държавата просто ще се меси на пазара на труда. Минималният осигурителен доход е глупава идея, която отнема от свободата на всички нас и дава власт на група функционери.
Ако ще го правим така, то нека поне изпипаме системата докрай - да създадем Министерство на заплатите, в което всеки български гражданин да бъде наблюдаван и оценяван индивидуално и да му бъде определена административна ставка, върху която да се осигурява. Ако това не ви харесва, идеята за минималния осигурителен доход е горе-долу същата. Източник Вестник Дневник
