Ограничението за плащания в брой до 15 хил. лв ще засегне под 1% от сделките

Законът за ограничаване на плащанията в брой, който парламентът прие в началото на февруари, реално ще засегне под 1% от сделките в страната. Това става ясно от статистика на Националната агенция за приходите, изготвена за миналата година. Според изискването плащанията над 15 хил. лв. вече трябва да стават само по банков път, като сумата нарасна от 5 хил. лв. между първо и второ четене на закона.

Според данните на НАП става ясно, че от общо 11.95 млн. издадени фактури през миналата година тези за над 10 хил. лв. са 100 хил., или 0.8% от всички. От агенцията нямат статистика за тези над 15 хил., което означава, че техния дял може и да е доста под 0.8%. Фактурите на стойност над 5 хил. лв. са общо 250 хил. или 2% всички.

Малкият брой плащания, които предстои да бъдат обхванати, бе използван от правителството като аргумент, че това няма да създаде особено неудобство на бизнеса, принуждавайки компаниите да минат от плащания в брой към такива по банков път. В същото време опозицията пък постави под въпрос смисъла от въвеждането на такъв праг, след като обхватът му ще е ограничен до под 1% от сделките.

Законопроектът бе утвърден на първо четене с изискване плащанията над 5000 лв. да минават само по банков път в края на миналата година. Тогава още стана ясно, че дори депутати от ГЕРБ не са съгласни с мярката. Причината бе липса на анализ и обосновка от страна на финансовото министерство и НАП, които подготвиха проекта, защо прагът трябва да е точно 5000 лв., а не примерно 3000 лв., или пък 10 000.

Също тогава се заговори и че между първо и второ четене прагът ще се вдигне. Причината е компромис между финансовото министерство и депутати от бюджетната комисия, при която прагът става 15 000 лв., но мярката все пак минава. В преговорите финансовото министерство е трябвало да се откаже и от изискването всички трудови възнаграждения да се превеждат само по банков път, което бе записано във варианта, одобрен на първо четене.

Изненадващото в случая бе, че в разговорите е участвал и изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов, който при обсъждането настояваше прагът да е 5000 лв. Миналата есен мотивът му бе, че така ще се постигнат два основни позитива. Първо ще се противодейства на ДДС измамите, при които с фиктивни плащания се раздува стойността на една стока и крайният клиент иска възстановяване на ДДС, или просто внася по-малко задължение.

Втората полза пък бе, че ще се ограничат касовите наличности на фирмите и с това възможността им да правят скрити плащания по работни заплати. С вдигането на ограничението от 5000 на 15 000 лв. тази мярка на практика се обезсили и единственото, на което сега управляващите разчитат, е, че при ДДС схемите, или  ще се правят реални плащания, или ще може да се отказват исканията за възстановяване на ДДС.

Договорката обаче даде повод на опозицията, която бе против законопроекта още на първо четене, да изкаже още по-ожесточени критики. "Какво ще хванете с праг от 15 хиляди лева. Не мога да схвана логиката, ако е тайна схема да намалим парите в обращение по някакви причини. Нали основният смисъл е да ограничите измамите с ДДС, оттам нататък другото е импровизация", каза червеният депутат Румен Овчаров.

Пламен Орешарски пък изрази недоволство, че закон, който влияе на паричното обращение, се обсъжда без участието на БНБ. Той предложи, след като има нагласа прагът да се вдига, той да бъде фиксиран на 30 хил. лв., тъй като при плащания над тази стойност и в момента трябва да се докаже произход на средствата.

Източник Дневник