Лихви върху обезщетението за майчинство
Докато е болна малкото дете е пратено в ясла, за да му се осигурят адекватни грижи. Обикновена житейска история с щастлив край или поне щеше да бъде такава, ако въпросната жена и майка не живееше в България.
В България Националният осигурителен институт /НОИ/ изисква майките да връщат обезщетения заради това, че са пращали децата си на ясла. Икономически оправдано решение, въпреки че е укоримо от етична гледна точка. Но както в повечето решения на публичните институции в България и това има уловка.
Обезщетението за майчинство е една минималната за страната заплата. Последните 2 години тя бе 240 лв., а през 2008 – 220 лв. връщането на подобна сума е сериозен разход, но не е непосилно за много български семейства.
И тук идва уловката! Според наредбата парите трябва да се връщат с наказателна годишна лихва, която е в размер на основния лихвен процент плюс още 20% от сумата. А изискуемият период е 3 години назад.
Когато майките подават молба до за отпуск за втората година от отглеждането на детето, те подписват и специална декларация пред съответното поделение на НОИ, в която една от точките гласи, че бебето им не е настанено в детско заведение. Независимо дали това заведение е на държавна издръжка или е частно.
Когато това не е вярно, те могат да бъдат дадени на прокурор за попълване на документи с невярно съдържание.
Освен това, тъй като огромната лихва е годишна, от НОИ често се бавят с бюрократични оправдания при изискването на парите. Реално това забавяне води до сериозно увеличаване на дължимата от майката сума.
Към края на 2010 г., 6760 майки имат да връщат на НОИ повече от 5.1 млн. лв. неправомерно получени обезщетения за гледане на дете от 1 до 2 години плюс още близо 1.4 млн. лв. лихви върху тях, показва справката на осигурителния институт.
Стига се до куриозни ситуации. В някои случаи майките забравят да отпишат детето си от ясла. В по-бедните семейства то се записва заради храната. Дори ако детето е било на ясла по-малко от месец, след 3 години, при огромната наказателна лихва, задължението на майката може да нарасне неимоверно.
Ако междувременно жената роди и второ дете и се окаже в подобна ситуация, то дългът към НОИ може да достигне петцифрени суми. Има случай на майка с две деца, от която държавата иска да върне над 12 хил лв обезщетения и лихви по тях.
Какво става обаче, ако държавата дължи пари на майката? През 2009 г. българска жена трябва да чака пет месеца, преди НОИ да започне да й изплаща дължимите осигуровки. За лихва върху забавените по вина на държавата плащания не става дума.
Тоест, ако една българска майка е длъжник на държавата, тя си плаща с лихвата, дори това да означава нелеко бъдеще за българското дете. Ако случайно пък държавата дължи пари, тя ги връща когато и както намери за добре.
Не са впрочем само майките. Това държавническо поведение съсипва българския бизнес от години. Но докато бизнесът през 2010 г. успя да се пребори наказателната лихва да остане ОЛП +10 п.п., майките очевидно нямат авторитета на работодателските организации.
Българската държава обича майките и насърчава раждаемостта основно с високопарни думи. Но когато опре до пари, държавата е най-обикновен лихвар, за който хората и децата са последна грижа.
Източник Дарик Финанс
