Жилищните заеми вече са достъпни и при по-ниски доходи
„Хора с не много високи доходи, например около 1500 лв. за домакинство, вече могат да купят жилище с ипотечен кредит”, обясни Тихомир Тошев от „КредитЦентър”. Т.е. в едно семейство двамата родители е достатъчно да вземат заплата средно от по 750 лева.
Такъв доход е достатъчен за покупка на жилище на стойност около 40 000 - 50 000 евро. Според брокери това обикновено са по-малки апартаменти в крайните квартали, но все пак е някаква възможност за тези хора да се сдобият със собствен дом. „По време на пика на цените на недвижимите имоти - през 2007 - 2008 г., пазарът беше изхвърлил тези хора и те нямаха възможност да купят никакво жилище
защото доходите им бяха сравнително ниски, а цените на имотите много високи”, коментира Тихомир Тошев. По думите му обаче точно тези хора в момента са най-активни при търсенето на информация за ипотечни кредити и покупка на ново жилище.
Оживлението сред хората с по-ниски доходи се дължи на промяната на условията на банките по отношение на жилищните заеми.
Понижение в лихвите за ипотечните кредити започна в средата на 2010 г. и до момента има спад с около 1 - 1,5% за жилищните заеми. Средната лихва по новоотпуснат жилищен заем в евро в началото на годината е 7,82%, става ясно от лихвената статистика на БНБ.
За заемите в левове пък тя е 8,37%. Само година по-рано обаче ситуацията е била доста по-различна. Тогава лихвените нива за жилищните заеми в евро са били около 8-8,5%, а за тези в левове около 9-10%.
Кредитни консултанти припомнят, че в момента по време на различни промоции на банките могат да бъдат договорени и още по-изгодни лихви. Такъв бил случаят при кредитите с фиксирана лихва за определен период от погасяването на заема. Например в момента се предлагат жилищни заеми, чиято лихва е 5,85% за първите 3 години от обслужването им. Има и кредити с фиксиран период от 5 години и лихва от 6,35%. След изтичане на тези периоди лихвите се преизчисляват по актуалните пазарни нива.
По време на промоции банките спестяват на клиентите и от обичайните такси при теглене на жилищен заем. Например таксата за разглеждане на документите, началната такса за усвояване на кредита, разходите за застраховки и т. н.
Друга съществена промяна в условията спрямо миналата година е размерът на финансирането, което отпускат банките. „В най-тежкия момент от кризата през 2009 г. трезорите отпускаха до 70% от стойността на имота, а в момента има предложения на пазара, които финансират до 90% от цената на имота”, разказва Тошев. По думите му това е другият фактор, който помага на хората с ниски доходи да се сдобият с жилище. Причината е, че за тях основният проблем е именно осигуряването на собствено участие.
„Въпреки че имаме малко над 27 млрд. лв. спестени пари в банките, по-голямата част от тях са разпределени върху малък брой спестители”, припомня Тошев. Така намирането на свежи пари за сделката е сериозна трудност за хората, които искат да купят жилище.
Трезори предлагат вече и разсрочване до 35 г.
Има и няколко банки, които предлагат максималният срок за погасяване на кредита от 35 години. Клиентите обаче не избират толкова дълъг период, защото това води до допълнително оскъпяване на заема. Потребителите с по-ниски доходи най-често избират срок за погасяване на кредита между 25 и 30 години, за да намалят месечните си вноски, припомнят консултантите. Хората с по-високи доходи обаче избират период между 10 и 15 години.
Банките са доста по-благосклонни по отношение на заемите за панелни жилища и финансират около 70% от стойността им. В началото на кризата много финансови институции замразиха кредитирането именно за такива апартаменти. Сега обаче търсенето е основно в ниския ценови сегмент, в който попадат именно панелките. Друг фактор е, че в големите градове у нас има цели квартали само от такива блокове и ако купувачите държат на точно определена локация, изборът е основно от такива жилища.
Източник „Монитор”
