НАП се захвана сериозно с длъжниците на осигуровки

От началото на годината до края на февруари НАП е събрала просрочени задължителни осигурителни вноски в размер на 136.8 млн. лв., обявиха от приходната агенция. Данъчните обаче твърдят, че не могат да направят съпоставка с двата месеца на 2010 г., тъй като статистиката им била за тримесечие.

Сумата все пак е внушителна на фона на малко над 90-те млн. лв. за последните 3 месеца на м.г., когато данъчните са провели специална кампания, за да вдигнат събираемостта на просрочията. Тогава са били предприети действия към 6831 задължени лица.

От приходната агенция продължават да спестяват данни колко всъщност са просрочените осигурителни задължения въпреки многократните питания на журналисти, работодателски и синдикални организации. Официалното обяснение е, че цифрата е прекалено динамична и голяма част от сумата може да се води просрочена само за месец, а на следващия да бъде платена. Неофициално се коментира сред институциите, че несъбраните осигуровки са около 1 млрд. лв. По последни данни само здравно неосигурените са близо 2 милиона души. Няма никакво обяснение защо въпреки многократните настоявания на социалните партньори да се идентифицират рисковите осигурители по определени критерии, например при просрочие повече от 3 месеца, от НАП не го правят.

В средата на март в НОИ организираха среща на основните контролни органи в държавата - НАП, ГИТ, здравната каса, медицинския одит, прокуратурата и криминална полиция, които трябваше да се договорят как да се засили контролът върху изпълнението на осигурителното и трудовото законодателство. Във връзка със забавените заплати се взе решение при проблем НАП, ГИТ и НОИ да правят съвместни проверки за приходи, разходи, договори и работно време. Покрай проверките на трудовите инспектори от октомври 2009 г. до сега са изплатени над 100 млн. лв. забавени заплати, които вървят и с плащане на осигуровки.

В началото на март надзорът на НОИ не прие предложението на управителя на осигурителния институт Христина Митрева и на работодателските организации наказателната лихва за забавени осигурителни вноски да бъде намалена от 20% на 10% плюс основния лихвен процент и да се изравни със санкцията за просрочени данъци. Финансовото министерство се изказа против това най-вече защото ще се намалят приходите в бюджета. Синдикатите пък не приеха идеята, тъй като според тях осигуровките са много по-важно плащане, свързано с осигуряване на права, и затова санкцията за него трябва да е по-висока. Това според тях ще принуди работодателите, когато нямат пари, да платят всичките си дългове, да внесат първо осигуровките.

Източник Сега