Скок на заплатите, но само по браншове
Преговорите за ръста на работните заплати трябва да се водят между съответните браншови, работодателски и синдикални организации. В настоящия етап не е възможно определянето на национален препоръчителен индекс за всички фирми в частния сектор. Това становище разпространи вчера Българската стопанска камара, като се позова на подкрепа и от другите работодателски организации.
Подобна позиция работодателските организации имат и за исканото от министъра на труда Тотю Младенов увеличение на минималната работна заплата от средата на годината. Според бизнеса подходът трябва да е договаряне на по-високи минимални осигурителни доходи там, където е възможно.
Ефектите от кризата са различни за различните сектори на икономиката, коментира зам.-председателят на БСК Димитър Бранков. Затова според него е икономически нездравословно всички браншове да се ангажират с еднакъв ръст на възнагражденията.
Социалното министерство е готово с разчети за ръст не само на минималната работна заплата от 240 на 270 лв., но за препоръчителен индекс от 11% на възнагражденията в частния сектор. Това е по-високо предложение за увеличение на доходите във фирмите, отколкото предложението на синдикатите за 7.6% ръст на заплатите.
Преди да се взимат подобни решения, трябва да се проведат необходимите консултации между социалните партньори и да се обмислят внимателно всички ефекти от мярката, настояват работодателските организации. Според тях вдигането на възнагражденията навсякъде ще доведе до по-голяма безработица.
От БСК заявиха, че в следващите месеци отделните браншови организации на синдикатите и работодатели ще инициират преговори за нови колективни трудови договори. Само при отчитане на специфичните особености и възможностите на отраслите може да се договори ръст на възнагражденията, смятат от работодателската организация.
