БСК: Спорно дали НАП може да тълкуват казуса с осигуровките
Каква е позицията на Българската стопанска камара /БСК/ по повод двойните осигуровки, за които Националната агенция за приходите /НАП/ съобщи?
БСК излиза с позиция, след като е съгласувана с управителния съвет, затова бих могъл да дам по-общи коментари. Ние фактически нямаме в последните години ключови промени точно по тези въпроси в Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Става дума за едно ново указание на НАП и е спорно доколко това е органът, който може да тълкува фактически прилагането на Търговския закон в това число. От друга гледна точка, обаче, има необходимост от разширяване на социално-осигурителната база. Това са проблеми, натрупани от предишни години, като намаляване на вноските и навлизането в рецесията, намалява заетостта и броят на осигурените лица. Очевидно е, че имаме изостряне на стари структурни проблеми като резултат от кризата и ограничаване на социално-осигурителната база и приходите в държавното обществено осигуряване. На следващо място, това означава, че специално за управителите, които изпълняват две длъжности и освен, че управляват, работят във фирмите, това се явява утежнение на ситуацията от гледна точка на базата на осигурителния доход, която фактически се увеличава. От друга гледна точка, обаче, това изравнява условията за тази категория персонал със случаите, при които имаме сключени договори за управление от съответните управители. Несключването на договор за управление не може да не предполага, особено когато човек е един, сам във фирмата, че никой не извършва дейностите по управлението. Има изравняване на условията в бизнес средата и на режима на задълженията към социалното осигуряване на категории персонал, за които до този момент тези условия са били различни.
Идеята на тази мярка е да се съберат осигуровките от хора, които досега не са заплащали такива или поне се предполага, че не са заплащали. Ще изпълни ли тази задача въведената мярка и това ли е всъщност най-адекватната мярка, която би могла да се въведе?
Както казах, ние практически нямаме промяна на социално-осигурителното законодателство в тази му част, а това е много важно. Досега практиката на неговото прилагане в една или друга степен може да се счита за противоречива. Доколкото имам информация, това указание ще бъде преработено. Допълнително не можем да се съгласим с ретроактивното действие на това указание. Спорно е и дали това трябва да става с указание точно на НАП. В Търговския закон е записано, че управителите са действащи лица, те извършват дейност и имат или нямат договор – такава дейност няма как да не бъде извършвана. Подобна е хипотезата, допълнително регламентирана с последните изменения на КСО. Без значение дали заплатата е начислена или - не, дали е платена или - не – осигурителните вноски се дължат. Отново подчертавам, нямаме промяна в КСО, имаме промяна в практиката по неговото прилагане по силата на това новоиздадено указание.
А каква промяна, според Вас, трябва да се въведе, за да се изчистят подобни недоразумения?
Ако вие имате сключен трудов договор и получени доходи по извънтрудови правоотношения, в края на годината вие изравнявате сумата. Т.е. – достигайки да речем тавана на осигурителния доход. Трябва да имаме предвид, че и характера на социално-осигурителната ни система /солидарният принцип/, и състоянието по приходната част, което за съжаление година след година се влошава, особено сега, в условията на криза, означава, че при този режим на равни условия трябва да бъдат осигурени управителите на дружества, без значение дали имат или нямат сключени договори за управление. Без създаване на еднаква нормативна среда, на равно отношение на закона към едни и същи лица, дейности и хипотези, няма да имаме реално и недискриминарщо прилагане на закона. Това, мисля е очевидно. Отново, не сме съгласни с ретроактивното действие на мярката. И чисто правно трябва да се прецизира органът, който има право да интерпретира КСО и в случая – Търговския закон. По това може да се води спор, включително и в съда. Характерът на осигурителната ни система изисква изравняване на режима, на статута на осигурените лица, в случая – управителите и съдружниците.
Връщам се на предишния въпрос във втората му част – дали тази мярка е достатъчно адекватна?
Вече взех отношение, че това ретроактивно действие не ни харесва. И по други поводи сме реагирали – това е общ принцип на правото все пак, не може със задна дата да се въвежда закон или да се интерпретира прилагането на даден закон, ако до момента не е прилагано консистентно спрямо основните текстове, в т.ч. на Търговския закон.
Споменахте, че трябва да се прецизира органа, който да интерпретира прилагането на Търговския закон и КСО.
Спорно е, че НАП има правото да интерпретира Търговския закон.
Според Вас, кой трябва да бъде този орган?
Трудно ми е в момента да се ангажирам с мнение, но очевидно е че ако е необходимо, следва да се предприемат съответни законови промени изясняващи съответната хипотеза.
Днес /бел. авт. – 8 март 2009 г., понеделник/ г-жа Менда Стоянова съобщи за Дарик, че НАП ще излезе с нови указания. Какво, според Вас, може да се очаква оттук насетне?
При всички случаи се надявам на по-прецизен текст. В момента с половин изречение се тълкува Търговският закон по отношение сключването или несключването на договор за управление и дължимост на вноските. Очевидно, че се засягат интересите на много хора. Доколко това е справедливо – това е друга конкретна тема. Това, към което ние сме се придържали като становище, е необходимостта от актуализиране на осигурителния доход на различни категории персонал или професии. Сигурно помните, че БСК се обяви за по-реално осигуряване и осигурителен доход на редица професии – като нотариуси, лекари. Знаете, че за 2008 г. средният осигурителен доход за тези професии беше 220 – 240 лева, което очевидно е прикриване на доходи. Има необходимост от разширяване на социално-осигурителната база. Особено сега обещанията за допълнително намаление на осигурителните вноски поставя пред срив цялата система.
От Асоциацията на микропредприятията изразиха опасенията, че за ради двойното осигуряване голяма част от фирмите ще фалират. Заплащени ли са наистина от масови фалити малките фирми след въвеждането на тази мярка?
Несъмнено ще има такива случаи, но колко ще бъдат те – това е трудно да се прецени. Против сме дублиране на осигурителния статут на т.н. „работещи управители”, но няма как да бъде отречен общият принцип за натрупване и годишно уравняване на осигурителните вноски до месечния таван от 2 000 лв, при наличие на допълнителни доходи. Стои, разбира се, и общият въпрос за доходите от управление, от труд и от собственост и върху какво се дължат вноски при годишното уравняване до сегашния таван. Микробизнес, на който му е трудно да осигурява на един праг от около 1 200 лева /сумата от прага за самоосигуряващо се лице и съответната категория управляващ персонал/, все пак очевидно трябва да промени правния си статут. В повечето случаи става дума едновременно за управител, за собственик, и за работник в такава фирма. Вероятно в тези случаи трябва да се дерегистрира дружеството и да промени статута като самоосигуряващо се лице. Някои хора получават и много по-ниски заплати от тези около 1 200 лева. Знаете, че поддържането на дружество е свързано и с многобройни фиксирани разходи, независещи от текущите приходи, със счетоводство, задължения за допълнителна отчетност. Очевидно е, че те няма как да не бъдат извършвани, особено ако предприемачът не може да достигне тези нива на личен месечен доход в условия на криза.
Източник: www.darikfinance.bg
