Скритата икономика отново се увеличава
Основните изводи сочат, че през 2010 г. се увеличават случаите на неплащане на данъци, мита и акцизи, както и източване на ДДС.
Заедно с нарастването на безработицата, скритите трудови отношения също са намалели, каза Стефанов. Според него, за да намали ефектът от кризата, бизнесът е съкратил служители без трудови договори и в резултат са намалели и случаите на скрита икономическа активност.
Според методиката на ЦИД ядрото на скритата икономика е така наречената криминална икономика, буферната зона е сивата икономика, а периферията е натуралната икономика. Използваната методология дава представа за динамиката на скритата икономика, без да дава точни размери. Сравнявайки стойностите и динамиката на двата подиндекса - при бизнеса и населението, ЦИД прави своите изводи за това как управлението се справя със скритата икономика.
През юни 2007 г. е бил последният пик в ръста на сивата икономика достигащ 2.8 пункта, а през октомври 2009 г., в разгара на кризата, той е бил едва 2.2 пункта. През декември 2010 г. обаче фирмите, които отказват да плащат данъци и осигуровки, значително нарастват, като делът им надхвърля 2.5 пункта, сочи анализът. В същото време индексът на скритата икономическа активност на населението леко намалява, което икономистите обясняват с различния ефект на кризата върху дейността на компаниите и върху самото население. По данни на ЦИД хората, които определят себе си като икономически неактивни през последната година, достигат 1.7 млн.
Значителният спад в приходите на бизнеса увеличава вероятността фирмите да се стараят да избегнат плащането на данъци и да намалят вноските за социално осигуряване, с цел да запазят своята печалба и конкурентоспособност на пазара (или просто да избегнат фалит). От друга страна, спадът в приходите на бизнеса в началото на кризата, през 2009 г., най-вероятно е предизвикал бързи съкращения на лицата без трудови договори, тъй като тази група заети нямат правно обвързващи договорености с работодателите си и прекратяването на отношенията е логична и лесна стъпка за запазване на печалбата. Така от ЦИД обясняват разнопосочното движение на подиндексите.
Според експертите от неправителствената организация официалните данни не дават отговор на въпроса къде са отишли общо 380 хил. души, колкото са намалелите заети в икономиката. Предположението е, че част от тях са се върнали по родните си места и са започнали натурално производство, а други са емигрирали.
Анализаторите не се ангажираха с конкретен процент за дела на сивата икономика от БВП, но въз основа на данните на НСИ и БНБ те допускат, че скритата икономика е 23% от БВП, което е изключително сериозен процент в сравнение с останалите европейски държави.
За последните две години значително се е увеличил делът на хората, които получават по-висока заплата от тази, на която се осигуряват. Близо 11-12 на сто от населението са декларирали, че получават по-високо възнаграждение от заявеното в трудовия договор. Около 5-6 процента от хората работят без никакъв трудов договор, отчете Стефанов. Тези цифри обаче трябва да се умножат по 4 и тогава ще получим реалната картина на индекса, смята главният експерт от ЦИД Тихомир Безлов. Причина за това е, че повечето хора не казват истината при проучванията. Това на практика прави около 44 на сто сива икономика и укриване на доходи, смята експертът. Това число ни доближава до отчетения през 90-те години 50-процентов дял на скрита икономика. Секторите, които генерират най-много сива икономика, са енергетика, здравеопазване, фармацевтичният сектор и инфраструктурата, където трябва да се съсредоточи контролът, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите на Тодор Ялъмов - старши анализатор от икономическия сектор на центъра, проблемът със сивата икономика е много важен, защото заради това изкривяване на данните се получава погрешна картина за реалното състояние на икономиката, а оттам - и до взимането на погрешни политически решения. Сред основните препоръки за противодействие на скритата икономика експертите предлагат да се използват по-добре инструментите на бюджета и на икономическата политика, а не толкова на контролната система. Друга мярка е контролът за спазването на законодателството на база на оценка на риска и съсредоточаване върху най-големите заплахи. Това означава държавната финансова инспекция, НАП, агенция "Митници" и др. да се насочат към противодействие на местните и национални олигархични мрежи, отбелязаха експертите.
Увеличават се случаите на укриване на данъци, мита и акцизи, както и "източване" на ДДС. Тази тенденция потвърждава предположението, че когато бизнесът преминава през рецесия, вероятността да не се декларират част от приходите и икономическата активност с цел да се избегне плащането на данъци и вноски за социални осигуровки, се увеличава, смятат от неправителствената организация.
От ЦИД смятат, че мерките на правителството за противодействие на скритата икономика, са неефективни. Експертите предлагат държавата да използва по-добре инструментите на бюджетната и икономическата политика, като се осъществи и по-сериозен контрол при спазването на законодателството от контролните органи. Целта е институциите да насочат противодействието си срещу местните и национални олигархични мрежи.
Кризата още не е отминала, пролича от презентацията на ЦИД, а за 2011 г. прогнозират, че инвестициите ще се стабилизират, но все пак ще останат по-ниски от тези преди началото на кризата. Възстановяването на икономика ще е бавно, макар още в средата на 2010 г. да се наблюдаваха такива признаци (съживяването на износа например), което значително намали темпа на свиване на реалния БВП.
Източник Дневник
