Бизнесът предлагат регистър на частните дългове
Всички дългове на частни лица - към банки, лизингови дружества, неплатени сметки за ток или парно и др. - да влязат в общ регистър, предложи Васил Тошев, управляващ директор на FSG Consulting. Той беше подкрепен от колегите си от бранша. Според събирачите на дългове достъп до регистъра трябва да се даде на НАП, както и на тях самите. В регистъра ще има и секция за фирмени задължения. Зам.-шефката на НАП Димана Митева по принцип подкрепи идеята.
В момента действа кредитен регистър към централната банка. В него влизат дълговете ни към търговските банки и лизинговите дружества. Според събирачите обаче той не е достъпен за компаниите. Част от тях вече са организирали свои бази данни с фирмени борчове.
Ако има единен регистър на дълговете, фирмите ще могат срещу заплащане да разберат дали техни потенциални клиенти са изрядни платци или е рисково с тях да се сключват договори, като например за покупка на телефонен апарат. Според Тихомир Тошев, управител на “Фронтекс”, такава практика има в САЩ и много държави от ЕС. Не стана ясно обаче как данните ни ще бъдат защитени от злоупотреби и как ще се предотврати преднамерено опетняване на репутацията.
Справка показа, че в САЩ дейността на т. нар. колектори на дългове е законово регламентирана. Информацията за кредитната история на американците е обвързана с номера на социалната им осигуровка.
Българските събирачи на дългове също поискаха закон за дейността им, както и създаването на специална комисия с надзорни функции. Според американския регламент има часови пояси, в които колекторите не могат да безпокоят длъжниците по телефона. Описани са случаите, в които събирачите могат да се свързват с роднини или съседи на борчлиите.
В България се обсъжда и закон за фалит на физическите лица, който трябва да определи лимитите на отговорност и гратисния период при обявяване на несъстоятелност. Не се очаква той да стане готов до края на годината.
Земеделието, търговията на едро и дребно, както и строителството са секторите с най-голям риск от просрочване и неплащане на междуфирмените дългове. Това съобщи Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс. През тази година от фалит са застрашени именно фирмите, които няма да успеят да съберат дълговете си. Профилът на рисковите компании се променя. В началото на кризата такива бяха експортно ориентираните дружества, но сега те са едни от най-печелившите, каза Миткова-Тодорова. Според нея цената, на която специализираните фирми изкупуват просрочени дългове, варира силно - от 2 до 30% от стойността на задълженията в зависимост от това колко е голям рискът.
В България работят около 20 фирми за събиране на дългове. Част от тях изкупуват задълженията на банки, лизингови дружества, компании за комунални и битови услуги. Други специализират в посредничество между кредитор и длъжник.
Източник Вестник Труд
