Търговският регистър - съмненията за достъпа остават
Добър или лош, законът трябва да се изпълнява. Проблемът с този за търговския регистър е, че той маркира промени, без да ги изяснява. Параметрите на регистрирания достъп, предложен от правосъдното министерство и гласуван от депутатите от мнозинството, тънат в мъглявина. Загадките - как ще се издават новите персонални тапии за вход в регистъра, за какъв срок ще важат, коя информация ще отварят и т. н. - трябва да се решат от наредба на Министерския съвет. Само че скоро не ще научим отговорите. “По наредбата се работи, но тя няма да бъде обявена до 1 януари 2012 г., защото тогава влиза в сила законовата поправка за регистрирания достъп”, казаха от Министерството на правосъдието.
Излиза, че чак на 1 януари догодина, при вече работещи нови правила, над 1 милион потребители на регистъра (граждани и фирми) тепърва ще научат какво трябва да направят, за да ги “пуснат” до търговските данни. И тепърва ще губят време и средства да се сдобиват с цифрови сертификати.
Не става дума за празно любопитство - стар принцип в цивилизования свят е, че публичността на търговските данни гарантира сигурност на бизнеса. Публичността е и еврозадължение, вменено с директива още през 1968 г., допълнена през 2003 г.
Промените в българския закон бяха мотивирани със защита на личните данни на търговците (за това също има евродиректива) и с търсенето на “необходимия баланс” между двата интереса.
Как балансират в Европа?
Немският, австрийският, швейцарският (на немскоговорещите) регистър още при отварянето на фирмата дава личните данни на собственици, управители, съдружници, твърдят експерти, участвали в разработката на нашия регистър. Тъй като в Германия няма ЕГН, немският регистър показва датата на раждане, домашният и административният адрес на управителя, както и кога е вписан. Тоест онези данни, по които търговците са разпознаваеми. На видно място стоят и данните на бившите управители. Разликата е, че върху техните имена има черта - знак, че са заличени. Тези данни са общодостъпни, включително през гугъл (който отвежда до съответния запис в съответната провинция).
Ако човек иска да види самите документи - кога са се събрали съдружниците, какви решения са вземали, защо се е стигнало до избора на този управител, защо са освободили стария и т. н. - има такса от 2 евро. И възможност за избор на плащане: по банков път, с кредитна карта, по интернет. При плащане по интернет се въвеждат данните на кредитната карта (не е задължително да е лична, иска се само да е валидна). Веднага след трансакцията документите се отварят без необходимост от регистрация. Не се искат име, електронен подпис, никой не пита кой си и защо искаш да гледаш тези документи. Таксата е въпрос на администриране - преценено е, че приходите от регистрации не покриват разходите за справките. Целта е да се осигури ползване на услугата, а не да те видят кой си.
Друг е прочитът на публичността в България. Всеки ще има право на “свободен и безплатен достъп” до база данни, съдържаща “обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон”, гласят промените в Закона за търговския регистър. Какво означава това? Би трябвало от 1 януари догодина всеки свободно да вижда основните обстоятелства - фирма, правна форма, седалище и адрес, предмет на дейност, представители, съдружници, капитал. Но не и документите, на базата на които са извършени вписванията. А ще могат ли да се идентифицират управителите, собствениците, съдружниците, т. е. ще се изписва ли поне тяхното ЕГН? “Безспорно трябва да има наименованието на съответното търговско дружество, седалището му, формата му, ЕГН на управляващите и собствениците”, казва Красимир Димитров от Комисията за защита на личните данни. Проблемът, според него, досега е бил другаде - в цялостното сканиране на личните документи, където излизат включително ръст, цвят на очите и прочее. Както и в излишества от типа на нотариални актове.
Би трябвало, но зависи от изпълнението. Сега при отварянето на линка “основни обстоятелства” не се изписват ЕГН, те са в дружествения договор. Повече от съмнително е дали от 1 януари ще има достъп до тях. Скептицизмът се подклажда от нагласите да се спестява максимално - и от обявени данни, и от средства за пренастройване на електронния регистър.
Как и защо ще ни регистрират?
Агенцията по вписванията (АВ) осигурява “регистриран достъп до делото на търговеца” (т. е. до “говорещите” документи по партидата), пише в промените. Вариантите са три. Първи: за всяка справка отиваш на гише в агенцията, пишеш молба и представяш личен документ. Втори: ако искаш достъп по електронен път, трябва да се идентифицираш чрез електронен подпис или (трети) чрез цифров сертификат, издаден от агенцията.
Какво всъщност означава това трябва да ни каже въпросната наредба. Ще се плаща ли? Очевидно да.
Електронният подпис се издава от частни фирми и струва между 60 и 100 лв. Той е на едногодишен абонамент, след този срок става неактивен и пак се плаща за подновяването му. В него се съдържат и разчитат всички лични данни на притежателя. Вероятно на същия принцип ще е и цифровият сертификат.
Разликата е, че с електронния подпис можеш да правиш неограничен брой операции, докато с цифровия сертификат ще влизаш само в търговския регистър. Докато не излезе наредбата, въпросителната над конкретното изпълнение (например ще има ли лимит за справките) ще си стои.
Но вече е налице едно голямо “Но”. Електронните подписи от чужбина не важат у нас и оттам вече няма да могат да правят справки по интернет за българските търговци. Ще трябва да си търсят “наши” агенти с “наши” подписи. А цифровият сертификат и по нашия закон не е валидно електронно средство, а измишльотина.
Най боде очите останалият без ясен отговор въпрос: с каква цел ще ни идентифицират? За да се знае при евентуални злоупотреби кой се е интересувал от търговското досие, е отговорът на правосъдното министерство. Само че ако в документите на една фирма надникнат 10 човека в един ден, кой и как ще отбере “съмнителния” потребител? Ще ги проверяват ли шефовете на агенцията, например? Дори и в най-чистия вариант - да ги чете само прокурор, той чоп ли ще хвърля, та да оцели злоупотребилия измежду личните данни на десетки “любопитни”? Меко казано, е несериозно.
А достъп до данните на всички безспорно ще има IT-то на агенцията. “Не мога да кажа с ръка на сърцето, че така регистърът става по-сигурен”, не скрива Красимир Димитров.
Получава се парадокс - в името на опазването на данните на търговците (регистрираните), ще се събират данните на далеч по-многобройните потребители на регистъра (сред които и същите търговци). На практика се отваря пазар на лични данни. И никой от авторите на промените не отронва и дума за това!
Фирма равно на търговска марка
От 3 май с преходни разпоредби е в сила и промяна в Търговския закон. Тя гласи, че “фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка” (чл. 7, ал. 5). Ако се е случило, собственикът на марката има право да се обърне към съда за обезщетение. Поправката е по предложение на депутата Емил Радев (ГЕРБ).
Фирма и марка са различни неща. Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява дейността си и се подписва. Търговската марка е марката, под която определен търговец продава продукта си. (Например киселото мляко с марка “Верея” се произвежда от “Обединена млечна компания”).
Какво означава промяната на практика? Отсега нататък в търговския регистър няма да могат да се вписват фирми, чието наименование е сходно с това на търговска марка. Но в регистъра нямат такава опция за проверка. По закон тя се извършва само от Патентното ведомство, като процедурата отнема време и средства.
От 3 май нататък всеки, който иска да регистрира фирма, трябва да мине първо през Патентното ведомство, да плати 600-700 лева на агенти по индустриалната собственост, те да направят проверката и от ведомството да издадат удостоверение.
"За" и "против" от бизнеса
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
КРИБ продължава да подкрепя принципите на реформата в търговския регистър, но изразява силно притеснение от многобройните промени в новата система. КРИБ винаги е проявявала готовност да работи в сътрудничество с изпълнителната власт за подобряване на услугите и тяхното ориентиране към потребителите. Категорични сме, че само чрез съвместни усилия на представителите на бизнеса и съответните институции ще съумеем да избегнем опитите да бъде провалена тази реформа, която е от ключово значение за икономическия живот и стабилното развитие на България. Промените, които в основната си част са продиктувани от необходимостта за баланс между защита на личните данни и публичната информация, практически ограничават свободния достъп до данните на фирмите. От началото на следващата година ще може да се използва една малка част от информацията в търговския регистър, тъй като се предвижда пълен достъп до данните да се предоставя с електронен подпис или цифров сертификат. Справки ще могат да се правят с молба и срещу документ за самоличност, на гише в Агенцията по вписванията, което категорично не кореспондира с въвеждането на електронно правителство. Според КРИБ тези промени силно ще затруднят работата на бизнеса, от една страна чрез многобройни опашки пред регионалните звена на агенцията. На практика промените едва ли ще решат проблемите с личните данни, по-скоро ще ограничат ползването им и то преди всичко ползването на информация извън страната. Създават се и пречки пред чуждестранните инвеститори, тъй като електронните подписи от чужбина не са валидни в страната ни. Разбира се, бизнесът би подкрепил ограничаването на свободен достъп до лични данни на акционери и свързани с дружеството лица и техните спесимени, но промените не отразяват ясно и еднозначно каква да бъде тази информация, а препращат към поднормативни актове. Именно в липсата на пълна и ясна информация се крият притесненията ни. Резултатът от тези промени тепърва ще бъде оценяван от потребителите.
Българска стопанска камара
Търговският регистър, според определението на закона, е единна централизирана електронна база данни, съдържаща обстоятелства и актове, за които в закон е предвидено, че подлежат на вписване или обявяване. Това са фирмата, седалището, адресът на управление, капиталът, управлението, представителството, годишните финансови отчети, покани за акционерни събрания и др. Според последните изменения в закона тези данни остават публични и свободно достъпни.
Ограничава се достъпът до документите, въз основа на които се осъществяват вписванията. Достъпът до тях е възможен чрез писмена молба, подадена или на хартиен носител, или с електронен подпис, или чрез цифров сертификат. Такса не се заплаща. Ограничението цели да осигури контролиран достъп до личните данни на търговците.
Според конституцията личният живот на гражданите е неприкосновен. Търговците имат същите гарантирани от конституцията и законите права, както и всички останали граждани в страната. Съображения за надделяващ обществен интерес по Закона за достъп до обществена информация са неотносими, тъй като според чл. 2, ал. 4 личните данни не са обществена информация и този закон не се прилага за тях. Не могат да бъдат споделени и опасенията, че въведеното ограничение не позволява търговците да бъдат идентифицирани чрез единния граждански номер. Той е извън обхвата на Закона за защита на личните данни и няма пречка да фигурира при вписванията и обявяванията на актове.
Аргумент против регистрирания достъп, който заслужава специално внимание, е, че лицата, които желаят да имат достъп до личните данни на търговците, не желаят да разкриват собствената си самоличност. Това не е напълно лишено от основание, тъй като законът мълчи по въпроса в кои случаи и на кого тази информация може да бъде разкрита, съответно какви са мерките за защитата й.
Асоциация на индустриалния капитал в България
Промените в закона не са еднозначни. Сериозен проблем е ограничаването на публичния характер на регистъра. Предходната редакция на закона осигуряваше свободен и безплатен достъп до електронния образ на документите и до фирмените дела на търговците. Сега достъпът се ограничава само до базата данни. Стеснява се и кръгът лица с достъп до регистъра. Досега такъв имаше всеки заинтересован без допълнителни рестрикции, а занапред ще става с представяне на молба(?!?) и документ за самоличност, с електронен подпис или чрез цифров сертификат. Това неизбежно ще създаде сериозни проблеми за ползване на регистъра. Става дума и за допълнителни разходи за потребителите. Нека не забравяме, че редът и начинът за достъп не са уредени изчерпателно в закона. Казано накратко - не може да се твърди, че ще се облекчи работата на Агенцията по вписванията, но със сигурност ще се усложни работата с регистъра.
Положително е снижаването на размера на таксите за заявления по електронен път. Предвижда се и възможност прокуристът да е заявител, както и да се дават указания за отстраняване на нередовности по заявлението. Това ще спести заплащане на нова такса.
Не се решават обаче проблеми, които неведнъж сме поставяли. Един от тях е да отпаднат ненужни задължения за предприемачите - да обявяват годишните си финансови отчети в регистъра. Сега търговците подават на три различни места еднаква информация - в НАП, НСИ и Агенцията по вписванията. Необходимо ли е идентична информация да се подава в различни администрации? Това струва допълнително време и средства на бизнеса и противоречи на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Според него административният орган трябва да си осигурява служебно документите, които са налични при друг орган.
Стои и проблемът с необоснованите по размер такси.
Източник Труд
