Сивият сектор не е на дневен ред в държавата, смятат 25 % от заетите
Социолозите изследват нагласите у нас спрямо сенчестата икономика сред три категории: населението като цяло, работодателите и работниците и служителите. Изводите, които обобщава доц. д-р Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта, сочат растяща тенденция в проявленията на неформалната икономика, като сред тях е и „мълчаливото съгласие” и неактивното противопоставяне на държавата срещу бизнеса извън правилата. Нещо повече - 39,6 % от работодателите и 31,7 % от работниците и служителите признават, че през годините на прехода са полагани известни усилия, но намират, че липсва цялостна политика за ограничаване на неформалната икономика у нас.
Сред основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор, са по-ниската рентабилност, по-високите разходи за труда, по-високата себестойност на крайните продукти и услуги и загубата на персонал, в т. ч. и висококвалифициран. В крайна сметка това води не само до загуба на пазарни позиции, но повишава и опасността от фалити, коментира ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова. Според различни проучвания сивата икономика в България е около 37%.
Във вторник за първи път у нас ще бъде представен и композитният индекс, който текущо измерва и информира за равнището на светлата част от бизнеса. На сайта на проекта www.ikonomikanasvetlo.bg може да се намери и още информация за различни сиви практики, посочват от АИКБ. Само за декември 2010 г. - март 2011 г. 163 сигнала срещу сивата икономика са били подадени в приемните дни по браншове на Националния център „Икономика на светло” и още 1145 случая в 9-те регионални офиса, изпълняващи европейския проект за „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”.
Източник Класа


