Проблемните банкови кредити са 13.5%

Проблемните заеми на фирми и домакинства са 13.53% от брутния обем кредити в банковата система (без тези за кредитни институции) към полугодието, показват данните на БНБ. Обемът на кредитите с проблеми в обслужването повече от 90 дни е 7.4 млрд. лв. Почти десет на сто са заеми на бизнеса, просрочените ипотеки са 2%, а проблемните потребителски кредити са 1.6%.

Доскоро централната банка не публикуваше в тримесечните данни информация за "чистите" просрочия в отделните сегменти - корпоративни кредити, жилищни и за потребление. Такава информация БНБ пусна за първи път за първото тримесечие на тази година. Така става ясно какъв точно е обемът и делът на необслужаните заеми във фирменото и в банкирането на дребно.

В края на юни тази година бизнесът има проблемни кредити за 5.4 млрд. лв., или 9.84% от брутния кредитен портфейл в системата. Необслужваните жилищни заеми са 1.1 млрд. лв., или 2%, а тези за потребление са 885 млн. лв., или 1.6% дял. Общият обем на заемите с проблеми в обслужването над 90 дни е 7.4 млрд. лв.

За едно тримесечие те са се увеличили с 391 млн. лв. Това нарастване е най-ниското от пет поредни тримесечия насам. На годишна база обаче необслужваните заеми нарастват с по-голям обем в сравнение с годишните увеличения през 2010 г. Към края на юни тази година в сравнение със същия период на миналата увеличението им е с 2.7 млрд. лв.

От централната банка посочват, че се потвърждава тенденцията за спад в темпа на растеж на проблемните кредити. На годишна база той е 58.3%, а на месечна 5.6%. За сравнение, миналата година по това време годишният прираст на необслужваните кредити е бил 113.7%.

Трицифреният темп на растеж на просрочията се установи в началото на кризата, като в случая е добре да се взима предвид и ниската база, от която тръгна тогава растежът на проблемните кредити.Сега при намаляващия ръст е добре да се отчита по-високата база на натрупаните през кризата просрочия.

Според централната банка тези данни, които излизат на тримесечие, показват обема и дела на проблемните кредити в банковата система, а не обявяваните месечни данни от паричната статистика, тъй като те включват освен заеми с проблеми в обслужването и преструктурирани кредити (това е статистиката за т.нар. лоши и преструктурирани заеми - бел. ред.).

Последните са преструктурирани заеми с цел облекчаване на обслужването им и се приема, че са редовно погасявани. Когато един заем е в просрочие, за да бъде записан отново като редовен, според регулаторните изисквания трябва да е бил обслужван поне три поредни месеца без проблеми.

Така банките преместват реструктурирани кредити, които се обслужват след предоговарянето без просрочия, в графа "редовни" след трета поредна вноска. В месечните данни на БНБ за лоши и преструктурирани заеми липсва информация какъв е обемът и делът само на преструктурираните.

От БНБ посочват, че "банковата система е генерирала за първите шест месеца на 2011 г. доход от основна дейност, достатъчен да неутрализира основните рискове, най-вече свързани с качеството на кредитите". Отчетената печалба към края на полугодието е 315 млн. лв.

В сравнение със същия период на миналата година финансовият резултат е по-нисък с 10.5 на сто, като не потвърди обръщането на тренда през май с отбелязания за първи път в кризата ръст на печалбата на годишна база.

Централната банка посочва, че "през второто тримесечие на 2011 г. кредитните институции и банковата система продължават да адаптират финансовите си позиции". В резултат на това банките увеличават ликвидните си активи и се засилва адекватността на капитала - 17.73% обща капиталова адекватност в края на юни.