Как се раждат и умират фирмите в България
По аналогия на статистиката на населението бизнес демографията описва жизнения цикъл на предприятията – тяхното раждане, оцеляване и развитие до смъртта им. По-конкретно, бизнес демографията представя данни за броя активни предприятия, броя новородени предприятия, относителния дял на оцелелите предприятия, броя умрели предприятия, както и данни за промяна на заетостта в тях.
С оглед на сложността на подобно проучване данните в последния доклад на НСИ, публикуван днес, са за 2009 г. Тогава в България са действали 327 647 активни предприятия, което е с близо 21% повече в сравнение с предходната 2008 година.
Най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период (2005 – 2009 г.) заемат активните предприятия с 0 наети лица. През 2009 г. техният брой е 150 245 и съставлява 45.9% от всички активни предприятия.
В следващата група „1 - 4 наети” попадат 121 242 предприятия, което е 37.0% от общия брой за 2009 година.
Най-нисък е делът на предприятията в групата „5 - 9 наети лица“. Средно той е едва 8.7%, докато в групата „10 и повече наети лица“ средно за разглеждания петгодишен период попадат 10.3% от активните предприятия.
В същото време броят на заетите лица в групата „10 и повече” съставлява 74.4% от заетите за периода 2005 – 2009 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 10.3%. И обратно - срещу големия брой активни предприятия в групата с нула наети – 43.4%, стои малък брой заети лица – едва 5.9% от общия брой на заетите лица в страната.
Видно е, че бизнесът в България е преди всичко индивидуално начинание. В развитите страни дребните и средните предприятия са основен източник на работни места. В САЩ те създават 70% от работните позиции. В България обаче е обратното. Въпреки наличието на възможност за частна инициатива от повече от 30 години, предприемаческият дух, създал средната класа в развитите страни не успява да се наложи. Повечето компании са малки и действат на ръба на икономическата печалба.
А работните места се създават основно от големите компании - нещо типично за ерата на комунизма и държавните мастодонти, а не за конкурентния пазар, където гъвкавостта на по-малкия размер, често се превръща в предимство.
В периода от 2005 г. до 2009 г. средногодишно са се раждали над 19% от броя на активните през периода предприятия, т.е. почти една пета от активните предприятия са новородени.
Най-много нови компании са регистрирани в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, като средно за петгодишния период този дял е 42.5%.
През 2008 г. новородените предприятия са 49 287, като от тях до 2009 г. са оцелели 41 402. Най-нисък е делът на оцелелите предприятия в сектор „Операции с недвижими имоти“ - около 77%.
В рамките на година, повечето новородени компании успяват да се задържат над повърхността, но за по дълъг период от време, те се сблъскват с несигурността на икономическите условия в България.
Делът на предприятията, родени през 2004 г. и все още активни 5 години по-късно през 2009 година е малко над 6.8%.
Най-жизнеспособни и устойчиви се оказват предприятията от сектор „Финансови и застрахователни дейности“, където 11.6% от компаниите са оцелели в продължение на 5 години, докато в сектор „Операции с недвижими имоти“ това са успели да направят по‐малка от 3% от фирмите.
Почти 62% от работната ръка през 2009 г. е била концентрирана само в три сектора „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 32.7%, „Строителство” - 14.6%, и „Преработваща промишленост” -14.4%.
Кризата едва ли е променила общата картина, тъй като просто усили въздействието на основният фактор за краткият живот на повечето български фирми – икономическата несигурност и липсата на предвидимост.
Източник Дарик Финанс
