НАП запорират заплатите на 60 000 българи
Преди няколко седмици НАП започна масирани акции за събиране на стари задължения. Данъчните изготвиха списъци с имената на всички физически лица и фирми, които са натрупали дългове в големи размери. По критериите за такива се смятат над 5000 лв. за гражданите, а за фирмите - 10 000 лв.
Последната акция на данъчните срещу т.нар. малки длъжници ще засегне близо 4600 физически лица.
Според служителите на НАП хората, които дължат до 5000 лв. на хазната, трябва да внесат близо 1,5 млн. лева данъци. Те вече са получили „честитки” от приходната агенция и имат 14-дневен срок да се издължат към хазната. В противен случай ще попаднат сред некоректните длъжници, чието имущество може да бъде запорирано.
Веднъж попаднал в черния списък на НАП, всеки длъжник получава обаждане от колцентъра на приходната агенция. Служителите в него провеждат телефонни разговори с длъжниците и изпращат уведомителни писма до тях.
От данъчната агенция обясниха, че преди да се премине към каквито и да било мерки за принудително изпълнение обаче, длъжникът трябва да получи покана за доброволно плащане.
Тя е в писмен вид и дава 14-дневен срок за издължаване. Експертите съветват, когато се получи такова писмо, некоректният платец веднага да отиде в съответния офис на НАП, който е записан в документа. Там може да се договори отсрочване, разсрочване или плащане на части на старите задължения.
За да се определи дали задлъжнелият към хазната има пари да се разплати с държавата, данъчните служители правят най-различни справки.
Можем да поискаме за всеки длъжник от съответните държавни и частни дружества данни за неговите сметки за мобилен и стационарен телефон, отопление и други комунални услуги, твърдят от НАП. Събира се още информация за това дали човекът е ходил в задгранични командировки или на лични пътувания, купувал ли е имот или автомобил в последната година. Получава се информация и от всяка банка
за сметките. Размерът на сумите в тях е тайна до получаването на съдебно решение, но данъчните може да разпоредят запор на съдържанието им, както и на бъдещи постъпления. Те може да влязат и в офиси, магазини и складове с три основания - проверка, ревизия или сигнал. Във всеки от случаите данъчните инспектори са длъжни да покажат на проверявания основанието за това.
Ако след 14 дни длъжникът не се появи при данъчните и не плати отлаганите сметки към държавата, НАП пристъпва към налагане на обезпечителни мерки - най-често запор на работна заплата, банкови сметки и при необходимост налагане на възбрана върху имущество. По закон дори да се блокира сума от заплатата, на длъжника се оставят до 250 лв. месечно. Запор не може да се налага на пенсии и стипендии.
8 метода за запор
Данъчните разполагат с осем метода за т.нар. принудително събиране на дългове. Най-често прилаганият е запор на заплата. Тази мярка се ползва при по-малки задължения, за които не е нужно да се описва имущество. Най-често чрез запориране на заплата се събират неплатени глоби от КАТ, които са от порядъка на 100-400 лева. Най-тежката мярка е запор на имот. Тя се използва заради значителни задължения, които превишават стойността на поне половината имот. Докато е блокиран домът на длъжника, не може да бъде прехвърлян или продаван на трето лице.
Често данъчните блокират и движимо имущество като коли, бяла и черна техника или ценни вещи. Служителите на НАП обаче не могат да прибират вещи от първа необходимост - дрехи, легла, зимнина, храна, както и инструменти. Ако длъжникът е търговец, данъчните могат да запорират както наличния, така и бъдещия му оборот, за да погасят задълженията му.
Една от опциите за принудително събиране на налози е и запорът на банкови сметки. НАП може да наложи тази мярка както за пари в банкови сметки в страната, така и в чужбина.
Заради неплатени налози данъчните могат да запорират и бъдещите плащания от трети лица към длъжника. Обикновено това са плащания по търговски или други договори. При физическите лица това са заеми, дадени на близък, приятел или познат и се очаква тяхното връщане. На някои некоректни платци НАП налага и отнемане на лиценз или разрешително. То може да бъде както за упражняване на определена дейност, така и за оръжие, продажба на акцизни стоки и други.
Последната възможност е затварянето на обект. Според Данъчния кодекс инспекторите могат да запечатат за 6 месеца търговски или друг обект, в който са установени системни нарушения.
Блокират по интернет парите в банка
Публичните изпълнители на НАП запорират банкови сметки по интернет. Служителите на “Събиране” изпращат онлайн подписани с електронен подпис запорните съобщения до банките.
Новият метод за налагане на обезпечителната мярка стартира пилотно преди няколко месеца в София, Варна и Пловдив. Само за един ден над 1000 души с просрочени задължения за данъци и осигуровки от трите региона получиха запор на банковите си сметки след изпращане на запорно съобщение с електронен подпис. В последните няколко месеца по подобен начин са били блокирани още няколко хиляди заплати на длъжници.
Източник Монитор
