България пак ще е последна в ЕС и при 270 лв. минимална заплата

Даже и след повишението на минималната заплата у нас от 123 на 138 евро (от 240 на 270 лв.), което ще се случи от 1 септември, България ще остане на последно място в Европейския съюз по този показател. Това показва справка на Евростат към юли 2011 г., разпространена вчера. Ако обаче се сравнява с друг, далеч по-реален показател - средната заплата, положението е различно. Според Евростат в България минималната работна заплата (МРЗ) е 38.3% от средната, а в други пет държави от ЕС съотношението е по-лошо.

В Румъния например е едва 33.3%. А в САЩ най-ниската заплата дори не стига една трета от средната - тя е едва 30.9%.

Позицията на България в класацията на Евростат по минимална заплата не е изненада или аномалия, защото заедно с Румъния (която е на предпоследно място със 158 евро) сме страните в ЕС с най-слаби икономики и с най-ниски ценови равнища. Повечето държави от Източна Европа са в групата с ниски по евростандартите МРЗ - до 500 евро, закъсалите Португалия и Гърция са по средата с по 566 и 877 евро. В групата на най-богатите са Франция, Холандия, Ирландия, където трудовите договори не падат под 1000 евро и на практика превъзхождат 3-4 и повече пъти средната за България заплата, която е около 300 евро.

В класацията на Евростат обаче не влизат всички страни от ЕС, защото някои държави изобщо нямат минимално заплащане, а други го прилагат ограничено. В Германия например синдикати и работодатели се договарят за долни прагове на заплащането по браншове. В Италия, Австрия, Финландия, Дания и Швеция въобще не се ползва МРЗ. Извън ЕС Швейцария, Кипър, Норвегия и Македония също не работят с такива прагове.

Така или иначе данните на Евростат ясно показват, че доходите - и средни, и минимални, зависят от равнището на съответната икономика, и няма как страни с нисък брутен вътрешен продукт като нашата да се мерят по заплати с държави като Германия и Франция.

Бизнесът и десните икономисти у нас отдавна ратуват за отпадането на минималната заплата, защото тя е изкуствено понятие, налагано от държавата, а освен това служи за мерна единица за ред други плащания, обезщетения и помощи. Заради повишението от 1 септември потребителската такса за посещение при лекар например ще се вдигне от 2.40 на 2.70 лв., а ден престой в болница ще поскъпне от 4.80 на 5.40 лева (2% от МРЗ).

Именно заради ефекта "скачени съдове" идеята, упорито лансирана от от социалния министър Тотю Младенов и синдикатите, за вдигане на минималната заплата от септември, без това да е предвидено в бюджет 2011, предизвика много спорове и критики. Управляващите обещаха да разкачат от МРЗ някои плащания и да намерят нови мерни единици за други, но все още няма решения, а МРЗ засяга десетки закони, правилници и наредби. Както в. "Сега" писа, най-сигурният печеливш от вдигането на минималната заплата са партиите, защото техните бюджетни субсидии също зависят от нея - получават по 5% от МРЗ за всеки спечелен глас.

Българската стопанска камара още преди месеци предупреди, че вдигане на най-ниската заплата, преди фирмите да са се окопитили от кризата, ще доведе до съкращения на хора, увеличаване на сивия сектор и фалити. Практиката показва, че задължителната минимална заплата често възпира работодатели да назначават хора, а вдигането й принуждава фирмите да съкращават персонал.

Всички плащания под формата на такси трябва да бъдат отвързани от минималната работна заплата и да им бъде определена стойност според цената на услугата, която се предлага. Около това принципно становище са се обединили вчера работодатели, синдикати и представители на държавата в работната група към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която трябва да излезе с конкретни предложения кои плащания да останат свързани с минималната заплата и кои - не.

Ако управляващите се съобразят със становището на тристранката, в здравното министерство ще трябва да мислят за друг начин за определяне на таксата при личния лекар и за престой в болницата. "Нека си направят оценка на услугата и да си определят конкретно число. Таксата е цена на услуга и трябва да покрива разходите за нея, а като е процент от възнаграждение, придобива характера на данъчно плащане", обясни експертът на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова.

При всички положения от 1 септември по-високата такса при джипито влиза в сила. А намеренията са от 1 януари догодина да влязат новите правила за развързване от минималната заплата на различните плащания.

Източник Сега