Читалищата и новите правилата на ДАНС

Читалища в България, които са около 3500, трябва да приемат вътрешни мерки и правила срещу прането на мръсни пари и приемането на дарения от терористични и мафиотски организации, което да бъде одобрено от ДАНС.

Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) ги задължава до 12 декември да изготвят специален план как да разкриват всяка книга, дарена от фундаменталисти или пък от физически и юридически лица, попаднали в списъка с необслужвани банкови кредити.

"Тези изисквания са абсурдни, не разбирам защо точно ние трябва да се правим на Джеймс Бонд - коментира Николай Дойнов, президент на Съюза на народните читалища. - Проблемът е, че искат и да се регистрираме в ДАНС, което означава да вадим справки за актуално състояние. Това ни приравняват с големите фондации, а ние сме с изключително мизерен бюджет.

Всяка справка за актуално състояние струва сигурно 20-30 лева и ако директорът на селското читалище трябва да слезе от планината, за да я извади, сигурно ще направи разходи за 50-60. И това се случва в момент, когато служителите ни в страната масово излизат в неплатен отпуск, защото няма пари за заплати."

Според Николай Дойнов вината за абсурдната ситуация не е у ДАНС, която просто изпълнява закона, а у народните представители, които са го приели, без да включат финансова бариера, която да прави регистрацията в агенцията задължителна само за фондациите с по-големи средства.

"Читалищата не са задължени да се регистрират сега, трябва само да приемат вътрешните правила - коментира служителка от дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. - Всъщност по закон те е трябвало да го направят още през 2001 г., сега приетите промени засягат само счетоводните къщи и частните съдия изпълнители. За читалищата няма нищо ново".

Николай Дойнов обаче изпрати на актуално писмо, подписано от Полина Кавръкова от финансовото разузнаване на ДАНС, което изисква изпращането в агенцията на вътрешните правила.

Служителите от читалищета са притеснени как ще спазват точно тези изискванията за разкриване на съмнителни сделки и операции.

От агенцията твърдят, че те са само примерни, но това не е записано никъде в документа.

Самите изисквания за разкриване на съмнителни сделки и операции от страна на всички юридически лица с нестопанска цел изглеждат абсурдни за един обикновен читалищен работник.

Той трябва да разкрива: "дарения в големи размери, които изглеждат несъвместими с дейността на дарителя", "дарение в брой, което изглежда структурирано с цел избягване на изискванията за автоматично докладване на касовите операции", или "дарителят е от страна, икономическото състояние на която в момента не предполага да се извършват големи дарения".

Служителите в читалищата трябва да следят също дали дарението не е от офшорна зона или пък държава, подкрепяща тероризма. Те не трябва да приемат също така дарения от "лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене и членуване в организирана престъпна група".

Критериите за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти са общо 35 и изискват изключително добра информираност и оперативно-разузнавателна подготовка от страна на читалищните работници.

Така хората, които по принцип се занимават с книги, трябва да знаят всички "лица, включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма", както и фирмите, намесени в тероризъм, според Съвета за сигурност на ООН.

Читалищният работник трябва също така да познава държавите, фигуриращи в списъка FATF, да преценява на око лесно или трудно може да се провери дали документът за самоличност на чужденеца дарител не е фалшифициран и също така дали този дарител не е с необичайно добри познания в сферата на прането на пари.

Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма са задължени да приемат също така фондациите, но и счетоводните къщи.

Вчера се обадиха и от няколко финансови фирми, които негодуваха как ще успяват да проверяват произхода на средствата на търговски и акционерни дружества, с които работят, вместо това да се прави от специализираните органи.

Късно в понеделник информационната агенция "Медиапул" съобщи, че и адвокатите са длъжни да приемат вътрешни правила по ЗМИП.

"Адвокатите вече са длъжни да пренебрегват изрично гарантираната от българското законодателство и международното право неприкосновеност на отношенията с клиентите си и да ги "топят" на службите, ако узнаят или се усъмнят, че те притежават незаконно придобити средства или са извършили незаконни сделки", коментира агенцията.

Според примерните критерии за адвокати "съмнителен клиент" бил всеки човек с "очебийна демонстрация на свръхлукс - луксозни марки коли, дрехи, аксесоари, когато това е несъвместимо с декларираното финансово състояние и приходи".

Източник в. "24 часа"