83 % от фирмите с лоши вземания

Междуфирмената задлъжнялост придобива застрашаващи размери и допринася за задълбочаване на кризата - 83% от фирмите в България имат длъжници, които закъсняват да погасят вземанията си. В 40 на сто от случаите забавянето е повече от година. Това показа съвместно проучване на Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД. Изследването е било проведено в периода 23 ноември - 7 декември 2011 г. и 500 предприятия от цялата страна.

През 2011 г. 50% от представителите на бизнеса са отчели ръст на лошите вземания от партньори спрямо миналата година, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми. Средните предприятия са най-потърпевши от несигурната икономическа среда - те са 30% от всички, които имат проблем със събирането на задълженията. Ако оценката е по браншове, фирмите в селското стопанство и промишлеността изпреварват по лоши вземания тези в сферата на услугите и търговията.

Стойността на 30% от лошите вземания е между 30 000 и 50 000 лв. Масово делът им е 10-20% от целия оборот на фирмата. При 16% от анкетираните пък несъбраните вземания са на нивото или над половината от оборота.

Най-голям е делът на просрочените вземания от юридически лица. 71% от анкетираните казват, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Значителен остава и размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса. "От началото на годината държавата дължи между 420 и 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки", заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и местната власт.

Въпреки тревожните тенденции се оказва, че много малка част от българските фирми имат действащи политики за контрол на паричните потоци. Под една трета - 28%, са съставили такива, като само 7 на сто са обособили специално звено за управление на несъбраните задължения.

За да се намали рискът от потенциални лоши вземания, от БСК препоръчват на фирмите да сключват арбитражни клаузи в договорите си. Все по-важно става основаването на клирингова къща, която да "изчиства" вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участие на бюджета с 1 млрд. лв, коментира Камен Колев.

Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. В него фирмите имат възможност да купуват дълг с цел да го препродадат по-късно на по-висока цена. БСК вече е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания, обаче са много по-малко от желаещите да купят, констатира Колев.

Немалка част от предприятията, които се оплакват от закъсняващи длъжници, от своя страна също имат непогасени вземания. Просрочените задължения все по-често са сред факторите, които влияят при възможен фалит. Според Търговския регистър фирмите, задвижили процедури по обявяване на несъстоятелност през 2011 г., са се удвоили спрямо миналата година. Към момента те са около 400. Това обаче е ниска стойност на фона на всички предприятия в България, които са близо 330 000, коментира Камен Колев.

Притча за междуфирмената задлъжнялост

В едно малко градче идва турист. Оставя авансово 100 Евро на собственика на хотела и се качва да разгледа стаите в хотела.

Собственикът на хотела, без да чака и миг, тича при месаря и си връща дълга. Месарят пък веднага тича при фермера, който му доставял месото. Фермерът си връща дълга в автосервиза. Собственикът на автосервиза отива в местния магазин и си връща дълга за купуваните от него продукти. Собственикът на магазина на бегом отива при местната проститутка, на което дължал за ползвани услуги… Момичето веднага тича при собственика на хотела, която пък му дължала за ползване на стаи за клиентите.

В този момент обратно слиза туристът и казва, че не си е намерил подходяща стая, взима си банкнотата от 100 Евро обратно и заминава.

Никой нищо не получил, но цялото градче сега живее без дългове и гледа с оптимизъм в бъдещето…