Изборът - работа в офиса или от дома

Представете си традиционна сутрин в офиса. Ранобудните колеги са по работните си места отдавна, пият второ кафе и до началото на работния ден са отметнали две трети от работата си за деня. Закъснелите пристигат със забързана походка и гузно изражение. Срещи около кафемашината. Разговори над преградите между бюрата. Задължителен съвместен обяд.

Сега си представете виртуален офис. Имате много колеги, но никога не сте ги виждали. Вие сте си у дома във Варна, колегата, с който работите по съвместен проект, се намира в кафене в "Надежда" в София, а отговорникът на групата ви се включва с указания от закътан плаж в Гърция. Тримата работите усилено по проект, който трябва да бъде предаден точно днес.

Предимствата на дистанционния труд

Втората представа е вече напълно възможна и от законодателна гледна точка, макар че със сигурност съществува реално от доста по-рано. С изменението на Кодекса на труда, обнародвано в бр. 82 на Държавен вестник от 21.10.2011 г., беше регулирана работата от разстояние като форма на полагане на труд извън помещенията на работодателя. Поради редицата предимства, които предлага, тя може да се превърне в предпочитана форма за мнозина работодатели и служители.

Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещенията на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използване на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Акцентите в тази дефиниция са няколко.

Първо, не остава съмнение, че работата от разстояние е форма на предоставяне на работна сила по трудово правоотношение. С това се елиминира възможността за каквито и да било интерпретации на работата от разстояние като договорно правоотношение за престиране на резултат по (както е известен в практиката) граждански договор.

Вторият акцент е, че става въпрос за работа извън помещенията на работодателя, като не е задължително работното място да е домът на работника или служителя.

Трето, работата от разстояние се извършва чрез използването на информационни технологии. Това в никакъв случай не означава, че  този нов институт ще намери приложение само в областта на информационните технологии.

Много дейности днес се извършват преобладаващо, ако не изцяло, посредством използването на информационни технологии, особено в непроизводствената сфера, а въвеждането в практиката на работата от разстояние значително ще намали разходите на работодателите за поддържане на работни места и наем на големи офис площи.

Отношения работодател - служители

Уредбата на работата от разстояние в Кодекса на труда не е изчерпателна. Много въпроси могат да бъдат уредени от страните по трудовото правоотношение в колективен и/или индивидуален трудов договор.

Сред законово скрепените задължения на работодателя е да осигури за своя сметка необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; програмно (софтуер) осигуряване; техническа профилактика и поддържане и така нататък, включително система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това, като в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство.

Що се отнася до опасността от злоупотреби от страна на работника и служителя с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки, законът казва, че той може да ги използва в рамките на разумното и добрите нрави.

Преобладаващата идея в регулирането на работата от разстояние е служителите и работниците, предоставящи работна сила извън помещенията на работодателя, да имат същите права и задължения като служителите и работниците, които полагат труд в "класическата" форма.

Независимо от това работата от разстояние има особености, които не биха могли да бъдат преодолени по законодателен път. Една от тези особености е контролът, който в обичайния случай работодателят и контролните органи упражняват в процеса на полагане на труд.

Контрол върху работещия вкъщи

Работодателят в тази хипотеза не разполага с възможността да контролира непосредствено работния процес. Гъвкавостта на работното време, предоставена на работника или служителя, налага необходимостта от стриктно отчитане на отработеното време и свършената работа.

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Работникът или служителят носи отговорност за достоверността на данните. Каква е природата на тази отговорност и какъв е механизмът за нейното осъществяване обаче остава неясно.

Задължението на работодателя за създаване на безопасни и здравословни условия на труд на работното място също поражда въпроси. Контролът, който инспекцията по труда упражнява за спазване на трудовото законодателство, означава проверка на място, често в дома на работника или служителя.

Такава не може да бъде осъществена без задължително предварително уведомяване на работника и служителя и без негово съгласие, но, от друга страна, законът предвижда, че той няма право да откаже достъп до работното място без основание.

Извършващите работа от разстояние имат равни трудови и синдикални права с останалите работници и служители. Сред мерките за преодоляване на изолацията им е периодично провеждане на работни или социални срещи в помещения на работодателя и създаване на чат, форум или друг вид виртуално пространство, в което всички работници и служители на съответния работодател да могат да общуват свободно.

 

Източник Капитал