От НАП опитват да разсрочат дългове на фирмите
Експертите на МВФ също са разкритикували строгия режим при една от мисиите си през 2009 г. Според тях той прави разсрочването на дългове почти невъзможно, съобщиха два източника от приходната агенция. Според същите източници причината наредбата на министъра на финансите още да не е променена е, че отразява стриктно изискванията на ЕС за избягване на държавната помощ, записани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Затова още се търсят начини как механизмът да бъде омекотен.
По думите на Красимир Стефанов и в момента данъчните се стремят да събират просрочията гъвкаво и да сътрудничат на бизнеса, за да не доведат компаниите до фалити. От пресцентъра на НАП обясниха, че за да не се блокира напълно разсрочването, се прилагат два механизма. Първият е т.нар. разрешение за неотложно плащане.
В основата му стои писмено споразумение между приходната агенция и фирмата длъжник за разкриване или определяне на банкова сметка, която остава запорирана. Всички постъпления на фирмата минават през нея и НАП прибира по 15-20% от всеки превод до погасяване на целия просрочен дълг. При втория подход става въпрос за договаряне на 6-месечен срок, в който задължението се плаща на предварително уговорени части.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България вече е поставяла пред финансовото министерство проблема, каза изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. "Това е силно антикризисен механизъм, а в условия на криза правилата трябва да се променят. Всички в еврозоната нарушават правилата, затова правителството трябва да потърси, дори и с помощта на МВФ, възможност тази наредба да се измени. Никоя банка не разкъсва веднага длъжника си. НАП трябва да започне да мисли по същия начин", коментира Иванов.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев подкрепи обмисляната промяна, коментирайки, че това ще помогне да се подобри финансовото състояние на фирмите.
От бизнес организациите сигнализираха за нов прийом, с който компаниите временно избягват плащането на данъци, без да им се начисляват лихви. Става дума за умишленото бавене на фактурите за вече свършена дейност, защото с издаването им изниква задължението да се внесе ДДС.
От бизнеса отново упрекнаха правителството, че бави дълговете си към частния сектор. "Когато издадеш фактура, ДДС веднага става дължим, а ако държавата не си плаща задълженията - фирмите я кредитират", каза Евгений Иванов. Той допълни, че те не могат да си платят данъците, преди да си получат парите по изпълнени проекти. По негови изчисления ще са нужни поне три месеца, след като държавата се издължи на бизнеса, за да се "завърти колелото".
По информация от бизнес организациите само компаниите от строителния сектор имат да взимат от държавата 700 млн. лв. Докато не започнат да си получават парите, те бавят фактурирането на извършени строително-монтажни работи за още 200 млн. лв. и така забавят и внасянето на 40 млн. лв. в бюджета.
Разплащането на държавните задължения се посочва като най-сериозната антикризисна мярка. Според оценки на различни бизнес организации те варират между 1.5 и 2 млрд. лв. Правителството е признало досега 600 млн. лв., наследени от предишния кабинет. Преди дни лидерът на ДСБ Иван Костов предложи да се създаде регистър с държавните задължения към частни компании с точни срокове за изплащане, което според него ще увеличи склонността на банките да ги кредитират.
Първата мярка, която правителството трябва да предприеме, е да се разплати с бизнеса дори с цената на малко по-голям бюджетен дефицит, коментираха вчера и бившите финансови министри Пламен Орешарски и неговият предшественик Милен Велчев пред БНТ. Орешарски определи като грешка фиксирането на правителството да постигне на всяка цена нулев дефицит за 2009 г.
"Бяха спрени продуктивни инвестиции от бюджета, а бяха запазени по-непродуктивните като работни заплати, текущи издръжки. През януари спрямо миналия януари растат не само инвестициите с обяснението, че се разплащат стари задължения, растат заплатите, растат разходите за текуща издръжка при драматично спадащи приходи", каза Орешарски.
Само за януари регистрираните трудови договори са със 100 000 по-малко спрямо януари 2009 г. и с 40 000 надолу в сравнение с декември м.г., съобщи още изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов, според когото кризата продължава да се задълбочава.
Въпреки сериозния спад на приходите от началото на годината от Министерството на финансите и НАП коментират, че не може да се прави прогноза за събираемостта за цялата година, защото януари и февруари са традиционно слаби месеци, а резултатите се сравняват със смелото харчене на предишното правителство. Реалистична прогноза за приходи 2010 може да се направи най-рано след края на март, след като се декларират корпоративните данъци.
Най-песимистичните оценки на финансовото министерство на този етап са за срив на приходите с 1.5 млрд. лв. спрямо планираните за цялата 2010 г. Черната прогноза за бюджетния дефицит е за 3 млрд. лв.q или около 5% от БВП, като в него са включени и разплащането на натрупани просрочия, както и извънредни разходи.
Източник Дневник
