Финалната права на антикризисните преговори

Нова мярка за пестене на средства беше лансирана на финалната права на антикризисните преговори между правителство, работодатели и синдикати. Целта е да се избегне повишаването на данък добавена стойност.

На петото заседание на тристранния съвет за последните 7 дни кабинетът е предложил да съкрати с 10% разходите за издръжка на държавните ведомства. С това по изчисления на финансовото министерство ще се спестят 450 млн. лв. От увеличението на ДДС от 20 на 22% се очакваха 540 млн. лв. повече приходи.

От правителството в понеделник отказаха коментари с обяснението, че изявления ще се правят след окончателното приемане на антикризисния пакет. За офертата "по-малки разходи срещу запазване на ДДС ставката" съобщиха представители на работодателите и синдикатите.

Според техните обяснения кабинетът сам ще избира в коя област да ги намали с повече от 10% и в кои приоритетни министерства съкращението ще е по-малко. На тази мярка, както и на приватизацията и на продажбата на спестени въглеродни емисии по Протокола от Киото се разчита най-много да запълнят дупката в бюджета.

Сметките до момента

450 млн. лв. от съкращаване на текущи разходи на държавни и общински ведомства

300 млн. лв. от продажба на неизползвани въглеродни емисии

200 млн. лв. от приватизация

160 млн. лв. от продажба на земи от държавния фонд

91 млн. лв. икономия за НОИ от покриването на болничните до третия ден от работодателите

80 млн. лв. от облагането на печалбите от тото и хазартни игри с 10%

50 млн. лв. от 10% данък върху оборота на застрахователните дружества

Крайният ефект от всички проговорени досега мерки за справяне с бюджетния дефицит е за около 1.7-1.8 млрд. лв., или 3% от очаквания БВП. По най-песимистичната оценка на финансовото министерство дефицитът може да стигне до 5% от БВП. Това означава, че ако договорените до този момент мерки са остойностени реалистично и се приложат, България ще се впише в маастрихстките изисквания за дефицит под 3 на сто.

Новото предложение на кабинета разширява решението на Министерския съвет от миналата седмица разходите за заплати в бюджетната сфера да се съкратят с 10%. Синдикатите обаче не я подкрепят напълно, тъй като според тях ще ощети ведомствата, вече извършили 15-процентните съкращения, за които финансовият министър Симеон Дянков настоява от април.

"Предлагаме съкращението на разходи да не важи за работните заплати и икономиите да се реализират от други пера", коментира вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.

В същото време правителството коригира нагоре и разчетите си за фискалния ефект от други често спрягани мерки. С 50% набъбна сумата от продажбата на емисии парникови газове по силата на Протокола от Киото - миналата седмица се планираше държавата да събере 200 млн. лв., от вчера вече са 300 млн.

Според експерти, които "Дневник" потърси за коментар, новото число е постижимо за година, при условие че България привлече купувач с политически интереси у нас. Страни с такива интереси в българската енергетика са Испания и Италия например, които са купувачи на Киото-разрешителни, защото са в преразход на определените им емисии парникови газове.

По данни на екоминистерството в момента тези разрешителни (т.нар. предписани емисионни единици - ПЕИ) се търгуват по около 10 евро на тон и при тази цена страната трябва да продаде около 15 млн. квоти. Според запознати с пазара обаче държавата не може да вземе повече от 4-6 евро на тон. При такава цена България трябва да продаде близо 30 милиона квоти, което също е възможно, защото по оценки на държавата тя разполага с излишък от 40-50 млн. годишно.

Приходите от приватизация на миноритарни дялове през фондовата борса до вчера се очакваше да стигнат 150 млн. лв. В понеделник е обсъждано да се прибавят и нови пакети, включително един миноритарен дял в ТЕЦ "Марица-изток 3".

Целта е приходите да достигнат минимум 400 млн. лв. Продажбата на малък дял от дружеството, което се оценява на близо 1 милиард евро, може да осигури на държавата около 270 млн. евро, пресметна зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Сумата е равна на приходите, които финансовото министерство разчиташе да получи с по-високия ДДС.

Най-сериозен отпор срещна в понеделник предложението за промяна в режима на облагане на застрахователните дружества. В петък беше предложено те да плащат данък върху общия им премиен приход вместо данък печалба. От бранша излязоха с остра декларация и вчера се срещнаха със зам.-министъра на финансите Владислав Горанов. В края на деня обаче преобладаващите настроения бяха, че режимът все пак ще се промени.

Ако това се случи, застрахователите ще трябва да се върнат към рамката отпреди 2006 г., когато са плащали данък върху целия оборот. При ставка от 10% това ще влее в хазната между 120 и 170 млн. лв. повече. Контрааргументите на бранша са, че така се повишава само тяхното данъчно бреме във финансовата сфера.

Също през уикенда правителството реши да обложи с данък и печалбите на физически лица от хазартна дейност. Част от експертите определиха мярката като трудно приложима, защото е логично от този вид доходи да се извадят разходите за залагания, а това е практически невъзможно. Въпреки трудностите според кабинета от мярката може да дойдат 80 млн. лв.

Очакванията тристранният съвет да приключи с общ антикризисен пакет няма да се състоят. Очаква се днешното заседание да завърши с подписването на два протокола. Единият ще включва мерките, по които е постигнато съгласие, а другият ще представи противоречията. Премиерът Бойко Борисов се надява в сряда антикризисният пакет да се приеме на заседание на правителството.

Източник Дневник