Безработицата отчаяно расте

Отчаяните, че не могат да си намерят работа, се увеличават с 67 000 през първото тримесечие в сравнение със същия период на м.г., съобщи вчера Националният статистически институт. Т.нар. обезкуражени лица у нас вече са 229 500. Те искат да работят, но не търсят активно заетост, защото не вярват, че ще я намерят.

Безработните у нас пък се увеличават със 118 800 от януари до март спрямо същия период на 2009 г. В бюрата по труда са регистрирани 341 хил. души. Коефициентът на безработица вече е 10,2% при едва 6,4 на сто преди година. Нараства делът на съкратените преди по-малко от 12 месеца.

С около 160 хил. души са намалели заетите у нас в началото на 2010 г. Работа имат 3,011 млн. българи. От тях 3,4% са работодатели, 7,9 на сто - самостоятелно заети, и 87,7 на сто - наемни работници.

75% от самонаетите у нас са регистрирани като самоосигуряващи се, а повече от половината от тях са в сивия сектор на икономиката, сочи пък изследване на д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН. Практиката била да се декларират много по-ниски доходи от реалните, персоналът да се наема без трудови договори и да се укриват обороти.

Средният доход, деклариран от самоосигуряващите се за 2008 г., е 226,87 лв. на месец. За заетите той е 500,87 лв. С въведената от тази година по-висока осигурителна база практиката за криене на доходи едва ли щяла да се промени. За да се премахне, можело да се въведат диференцирани минимални месечни осигурителни бази, които да са според извършваната дейност. Ощетяване на бюджета се получавало и чрез членове на семейството, които работят във фамилната фирма, но не декларират доходи. Изследването сочи, че само 5,4% от самоосигуряващите се и едва 0,2 на сто от земеделските стопани осигуряват втори член на семейството. За да излязат на светло помагащите съпрузи, съпруги или роднини, трябвало да се анализира обемът на работата и от колко лица може да се свърши тя.

Въпреки че крият доходи, самонаетите са и спасителен пояс в кризата, защото са форма на заетост, посочва изследването. От 416,9 хил. през третото тримесечие на 2008 г. за същия период на миналата година те са се увеличили до 428,1 хил. Ръстът показвал, че стартирането на собствен бизнес е изход от трудната икономическа среда. Жените имали по-малко участие в тази форма на заетост, тъй като бизнес средата не създавала достатъчно стимули за тях. Дамите се реализирали най-добре в селското, личното стопанство и услугите.

Като цяло самонаемането като източник на доходи е най-популярно в селското и горското стопанство, лова и риболова. В тях са 64,3%. Останалите са в търговията, ремонт на автомобили и битова техника, хотелиерство и ресторантьорство и др. Самонаемането започвало да се практикува след навършване на 40 години. Спирането на работа е след 65 г.