Заплатите се утроиха за 9 години
От началото на 2001 г. досега натрупаната инфлация е 68,4 на сто, а доходите от заплата са се увеличили почти тройно. Това важи както за средната работна заплата, така и за минималната. В началото на 2001 г. най-ниското възнаграждение у нас е било 79 лева, към края на мандата на правителството на Иван Костов то достига 85 лева, а в края на годината удря кръгло 100 лв. В момента минималната работна заплата е 240 лева. Спрямо началото на 2001 г. това представлява увеличение от 303,79 %.
Почти същата е тенденцията и с доходите от заплата на средностатистическия българин. При идването на кабинета “Сакскобургготски” на власт средната заплата на българина е била точно 247 лева или почти колкото днес е минималната. Соцлидерът Станишев идва на власт при средна работна заплата от 317 лева и напуска премиерското кресло при 587 лева. Дори и след като ГЕРБ пое управлението, въпреки икономическата криза, заплатите в България продължават да растат макар и с по-бавни темпове. Почти тройно е и увеличението на пенсиите за последните 9 години (виж по-долу). Минималното възнаграждение за прослужено време и старост се е увеличило от 50,60 лева в средата на 2001 г. до 136,08 лева. Тройно се е увеличила и средната пенсия, а брутният вътрешен продукт е над двойно по-голям.
Имотът - златната мина на българина
Бумът при недвижимата собственост увеличи богатството на всички собственици. А някои се превърнаха в милионери.
Според националната статистика през 2000 г. средната цена на жилище в страната е била 319,5 лв./кв. м, а през 2009 г. - 1072,2 лв/кв. м. За девет години апартаментите са поскъпнали 3,35 пъти - много повече, отколкото средната заплата. Дори и като се калкулира инфлацията за периода (68,4 %), излиза, че жилищата са поскъпнали с близо 167 %.
При земеделската земя скокът на цените също е сериозен. През 2000 г. по данни на Системата за агропазарна информация (САПИ) средната цена за декар у нас е била 137 лв., а през 2009 г. - 297 лв./дка.
За строителните терени официална информация няма, но там поскъпването е най-голямо и се измерва в пъти. Данните на големите агенции за имоти показват: преди 8-9 години парцелите по Черноморието се търгуваха между 5 и 100 долара на кв. метър, а сега вървят между 30 и 500 евро/кв. м.
По столичния бул. “Тодор Александров” терените се търгуваха в началото на века за 50-80 долара/кв. м. А през 2008 г. станахме свидетели на сделка за 8355 евро/кв. м срещу централата на “Лукойл България”.
Монетата има две страни. След рязкото поскъпване имотите станаха по-недостъпни за купувачите. Тенденцията се обърна през есента на 2008 г. Оттогава цените отбелязаха значителен спад.
Възрастните се държат за летвата за бедност
Макар че от десетина години насам пенсиите растат всяка година, много хора живеят в мизерия. Границата за бедност на човек през т.г. е 211 лв., но повече от 1,2 млн. пенсионери получават по-малко от тези пари, а над половин милион разчитат на минимална пенсия.
Доходите на възрастните са по-близки до летвата за физическо оцеляване на човек, изчислена на базата на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги. За март т.г. по данни на Института за социални и синдикални изследвания тя е 186,15 лв. на човек. В нея не са включени такива “екстри”, като цигари, алкохол, посещение на кафенета и ресторанти и т.н. Най-големите харчове на пенсионерите са предимно за храна и за лекарства, тъй като услугите на здравната каса не покриват нуждите им.
За т.г. увеличение на пенсиите не се предвижда засега. В началото се говореше, че според възможностите на бюджета пенсиите ще бъдат индексирани с около 5 %. После се появиха предложения това да стане поне с процента на инфлацията за първите 6 месеца на т.г. Неотдавна социални експерти заговориха, че повишение май няма да има.
Инвестициите подскочили с 412 процента
Нетният размер на притока на преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор се увеличава с 412 % на годишна база до 513 млн. евро за първото тримесечие на 2010 г., показват данни на Националния статистически институт.
За 2009 г. по тримесечия чуждите инвестиции в нефинансовия сектор са съответно - 100 млн. евро за първото, 137 млн. евро за второто, 278 млн. евро за третото и 163 млн. евро за четвъртото.
За 2008 г. инвестициите в нефинансови предприятия са за 4 млрд. евро, или по 1 млрд. евро средно на тримесечие. Тази година сме далече от това ниво.
Общо до края на 2008 г. в страната в нефинансови предприятия са вложени 19,2 млрд. евро, а до март 2010 г. - 20,25 млрд. евро. Финансовият сектор в България продължава да привлича капитали.
Кольо Колев, Агенция "Медиана": Защо сме толкова намръщена нация
“България е най-зле в Европа”; “България е на едно от предпоследните места по... (нещо хубаво)”; “България е на едно от първите места по... (нещо лошо)”.
Негативизмът ни залива отвсякъде! Ние сме най-жалките, най-унизените, най-окаяните...
Истината е, че вече десет години страната ни неизменно върви нагоре - като се почне от Костов, мине се през Симеон Сакскобургготски, тройната коалиция на Станишев, та до днес. Всъщност до кризата. И данни има, колкото си щеш. Можем да ги мерим в коли, фризери, климатици, телевизори и екскурзии...
Нека погледнем цената на работната сила - това, което хората искат и получават за труда си. За десет години минималната цена на работната сила - парите, под които хората не биха се хванали на работа - е скочила близо три пъти!
Казано простичко - хората са вдигнали два пъти изискванията си съм стандарта на живот! Но непрекъснато чуваш стонове - “Зле е! И още по-зле ще става!” Намръщените, яростни хора като че нарастват.
Да бъдем откровени - ние не сме най-жалките, най-окаяните... Но определено сме в челните места сред най-мразещите, най-черногледите, най-хленчещите и най-намръщени нации.
Пътуванията в чужбина паднаха наполовина
Пътуванията на български граждани в чужбина са намалели с 50,2 на сто през първото тримесечие на т.г. спрямо същия период на миналата. Това показва изследване на Националния статистически институт, обявено вчера. С 30,1 % са намалели и пътуванията в страната.
Причините са няколко - от една страна фирмите масово са орязали средствата за командировки в чужбина, а хората пестят от пътувания в условията на икономическа криза.
Според данните на НСИ най-често пътуват хората на възраст от 25 до 44 години. Средният разход на човек при екскурзия у нас е 123 лв., а в чужбина - 702 лева.
Вестник Труд
