Затвор за работодател, укрил осигуровки

Три години затвор и глоба от 1000 лева ще грози всеки шеф, който не осигурява редовно служителите си за пенсия и здраве. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс, които социалното министерство предлага. Те трябва да бъдат гласувани от парламента заедно с измененията на Кодекса за социално осигуряване. Целта на промените е да се стимулира плащането на налога и изсветляването на икономиката ни. Идеята отдавна се лансира от синдикатите у нас. За първи път при това правителство тя беше спомената от екс здравния министър Божидар Нанев. Той искаше тя да се въведе за неплащането на здравните осигуровки.

На практика промените приравняват неплащането на осигуровки от работодателите с укриването на данъци. Строгото наказание ще се налага, ако шефовете са забравили да платят над 3 хиляди лева осигуровки. Наказание ще отнасят и провинилите се счетоводители. При борч към НАП между 3 хил. и 10 хиляди лева те може да попаднат от една до пет години зад решетките и между 1000 и 5000 лева глоба. Ако работодателите и счетоводителите им са пропуснали да внесат осигуровки над 10 000 лв. пък, ще лежат в затвора между 2 и 10 г., а глобата им ще бъде между 5 и 20 бона.

Овладяването на безработицата, запазването размера на доходите, усвояването на евросредства и стартирането на пенсионната реформа. Това бяха сред постиженията, които министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов отчете като резултат от едногодишния си мандат. Според него има какво още да се желае в борбата със сивата икономика и още по-бързото усвояване на евросредствата. До момента по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени 711 договора за 787 млн. лв.

Затягането на контрола над социалните плащания и обезщетенията също е сред активите на социалния министър. Като добър резултат той спомена намаляването на разходите на НОИ за болнични с 14 млн. лв. за последните няколко месеца. Също така понижаването с 2 млн. лв. на плащанията за помощни средства за инвалиди. Осъществяването на пенсионната реформа, увеличаването на заетостта и още по-бързото усвояване на евросредства са сред задачите, които министър Младенов си постави занапред.

Налагането на промените за по-късното пенсиониране са абсолютно необходими, за да се компенсира огромният дефицит на парите за пенсии. В момента над 60% от разходите за тези плащания идват от данъци, а не от осигуровки. Това пък удря средствата за здравеопазване и образование, обясни Младенов.

Над 300 млн. лв. са задълженията на работодателите и самоосигуряващите се лица към НОИ. Тотю Младенов обясни, че въпросните задължения са до 1 юли тази година и че по тях вече са натрупани лихви от над 100 млн. лв. Министърът заяви, че ако работодателите и самоосигуряващите платят главницата от 300 млн. лв., лихвите им ще бъдат опростени. „По-добре по тези стари задължения, които така или иначе НАП не може да събере, да се плати главницата, за да може дължимите пари да влязат в НОИ“, обоснова се социалният министър. Това обаче ще важи само за натрупаните до 1 юли задължения, а не за тези след този срок, добави Младенов.

„Ще участвам лично в проверките на бизнеса от Главна инспекция по труда“, заяви още Тотю Младенов вчера на пресконференция за отчета на МТСП през изминалата година. Младенов подчерта, че благодарение на усилията на ГИТ през последната година са изплатени забавени заплати на стойност 60 млн. лв. Броят на предприятията, които отговарят на условията за безопасност на труда, са нараснали от 61% на 71%, отбеляза още Младенов. Министърът обаче призна, че сред негативните тенденции в социалната сфера е нарастването на сивия сектор. Той цитира проучване на НЦИОМ, според което около 37% от хората искат да работят и след навършването на годините за пенсиониране.“Затова забраната да се работи след пенсия трябва да отпадне, както и заради демографската криза“, заяви министърът на труда и социалната политика.