Плосният данък дърпа икономиката назад
Това посочи макроикономистът проф. Гарабед Минасян по време на пресконференция на тема „Излиза ли България от икономическата криза?” на Института за икономически изследвания при БАН.
Според проф. Минасян, българското правителство все още не съумява да създаде действени условия за привличане на чуждестранен капитал. Големите дефицити в текущата сметка в годините на икономически бум се финансираха с излишъка от финансовата сметка, т.е. от притока на чуждестранен капитал. Днес във финансовата сметка има драстичен спад.
С цели 65% до едва 144 млн. евро намаляват нетните трансфери от Европейския съюз. Тази тенденция се отчита от чуждестранните инветитори, които не виждат достатъчно сигурност в страната ни, за да стъпят твърдо на българския пазар, посочи още проф. Минасян.
„Фискалните стимули не са определящи за привличане на инвеститори“, обобщи известният макроикономист. Най-доброто, което България може да направи сега, е да „оправи отношенията си с Европейския съюз“. Така от една страна ще се повиши усвояемостта на еврофондовете, но също и атрактивността на страната ни в очите на чуждите инвеститори ще се засили.
Гарабед Минасян вижда проявления на ликвидна криза у нас, като вътрешният депозитен пазар се оформя като единствен източник на свежи финансови ресурси. През последните 20 месеца БНБ не предприе никакви мерки за регулиране на кредитната активност. Същевременно, паричната политика на централната банка продължава да е рестриктивна, като задължителните минимални резерви на търговските банки в БНБ са 10% - докато целевите значения в еврозоната доближават 2% ЗМР. Ако има парична рестрикция, икономическият растеж не може да се разгърне, категоричен е професорът.
Несъответствия се наблюдават и в политиките на правителството по държавния бюджет, счита проф. Минасян. На първо място, плоският данък се е доказал като несправедлив, но и неефективен. В номинално изражение, БВП на страната през първото полугодие на 2010 г. бележи близо 1 млрд. лв. ръст спрямо 2008 г. /до 30.4 млрд. лв/ – същевременно приходите и грантовете в консолидирания бюджет намаляват от 14 млрд. лв. на 11.2 млрд. лв.
По-голямата част от това намаление е следствие от влошена събираемост на данъчни и неданъчни приходи, счита Минасян. Ако плоският данък от 10% е толкова ефективен, защо да не продължим да го намаляваме до 8% и 5%, иронизира той.
Държавният бюджет има проблеми както с приходната, така и с разходната част. Разходната част има необходимост от преструктуриране и рационализиране, а не от съкращаване. Държавните разходи като дял от БВП средно за Европейския съюз са 50.7%. У нас този дял е много по-нисък. Продължават да съществуват знайни и незнайни пробойни в държавния бюджет. Същевременно, по качество на публичните услуги сме на опашката на ЕС.
Критиката на проф. Минасян се насочи и към „евро – миражът“ - неразумният стремеж на всяка цена да влезем в еврозоната, без на практика да сме готови за това. Вместо да работим, ние търсим как да излъжем и откраднем, затова дори като народ не заслужаваме да оперираме със същата валута като германци, французи и холандци, е горчивата присъда на професора.
Заключението от направения анализ гласи, че макар в последно време да се наблюдават някои позитивни тенденции, растежът в икономиката ни се осуетява от редица неефективни и погрешни стратегически политически решения. Например включването ни в ERM II не оправдава изразходваната за целта енергия, а плоският данък като такъв е по-уместен за изоставаща страна с безсилна данъчна администрация, а не за пълноправен член на Европейския съюз.
Като цяло, българската макроикономическа политика следва по-внимателно да се вслушва в гласа на науката, заключи проф. Минасян.
Източник Дарик Финанс
