Данъчни промени от 2011 в помощ на бюджета
Понижение на основни амортизационни ставки.
Единен ДДС за туризма от 14%.
По-високи акцизи за горивата.
Облагане на плащания към офшорки с 10%.
Вдигане на минималната заплата до 270 лв.
Промените, които са мотивирани и със синхронизацията на законодателството с това на ЕС, ще трябва да се гледат паралелно с проектобюджета за 2011, който трябва да бъде вкаран до края на септември в парламента. В него са планирани дефицит от 2.5%, 3% икономически растеж и инфлация 1.8%.
По-малка амортизация, повече данъци
"Укротяването" на по-бързата амортизация е най-неприемливата промяна за бизнеса, който винаги е настоявал тя да се ускори още повече. Дори в края на миналата година по време на конференцията на вестник "Капитал" - "Бизнесът среща правителството", финансовият министър Симеон Дянков заяви, че ще се работи още повече в посока за нейното ускоряване (идеята е така компаниите да имат повече стимули за инвестиции в ново оборудване).
Сега обаче ведомството му предлага да бъдат намалени ставките за амортизация на компютри, софтуер, машини, съоръжения и автомобили. За първите две пера например предложението е тя да се намали от 50% на 30%, което означава, че един компютър ще се амортизира за над три години спрямо две досега. При другите активи предложението е съответно от 30 на 20 и от 25 на 20%.
Отчисляването на по-малка амортизация ще намали разходите на компаниите и увеличи печалбите им, а оттам и дължимия данък. Мотивите на финансовото ведомство за промяната е кризата, тъй като предприятията работят на по-лек режим, което изхабявало по-малко активите им. Според експертите на министерството това няма да доведе до по-големи данъчни печалби за периода на амортизацията, а само ще ги изтегли по-рано във времето, което ще има положителен бюджетен ефект.
На друго мнение са представителите на бизнеса: "Естествено това ще рефлектира върху бизнеса в негативен аспект. На практика намаляването на амортизационните ставки ще доведе до реалното изземване на финансов ресурс от бизнеса", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". "Сега тъкмо стигнахме прилични европейски нива и те отново се опитват да си пълнят хазната. За нас това е неприемливо. Не може бизнесът пак да плаща сметката на икономиката", коментира и Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ.
Единна ставка за туризма
Промяната в режима за облагане на туристическите услуги се прави заради предупреждението от Европейската комисия за неравнопоставеност на потребителите, е аргументът на Министерството на финансите. По информация на "Дневник" вече е пристигнало писмо, с което се обръща внимание, че сегашният режим организираните групи туристи да ползват услугите и да плащат за тях ДДС от 7%, а семействата и хората, които пътуват сами, да плащат 20% за същите услуги дискриминира потребителите.
Затова финансовото министерство е потърсило нова ставка, с която ефектът за хазната да бъде неутрален. При вдигане на ДДС за всички до 20% държавата би спечелила 60 млн. лв. по-големи приходи. Ако намалената ставка от 7% пък стане обща за всички туристи, държавата би загубила приходи от ДДС. Затова 14-те процента са компромисно решение, с което се запазва преференцията за туризма като стратегически бранш, без да се навреди на държавните приходи.
Източник на "Дневник" коментира, че при 14% ще има дори повече приходи, но тя е посочена, за да има възможност да се сваля при обсъждането й с туристическия бранш. Красимир Станев, изпълнителен директор на "Албена", коментира за Дневник, че е по-добре вместо на 14% ставката за всички услуги да бъде фиксирана на 10%. Според него това няма как да не доведе до поскъпване на туристическите услуги.
10% за плащания към офшорки
По отношение на плащанията към офшорни фирми от финансовото ведомство предвиждат налагането на 10% данък при източника. Причината е, че най-често офшорките са свързани със собствениците на българските им клиенти и с плащанията за услуги се намалява облагаемата печалба в България, докато резултатите са необлагаеми в офшорните юрисдикции. Така, ако българска компания плаща за консултантска услуга на офшорна компания 2 млн. например, 200 хил. лв. от тези пари ще трябва да влязат в бюджета директно като данък за сметка на офшорката.
Ограничения за цигарите и нови акцизи за горивата
Дължината на една цигара без филтър ще може да бъде най-много 8 см при 9 см сега. Това предвижда проектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Тютюневи изделия над заложения в закона праг ще се смятат като две при изчисляване на акциза върху тях. Двоен данък обаче ще се плаща само за изделия с дължина под 11 см. Досега същият показател беше 18 см.
Троен акциз ще е дължим за изделия с дължина между 11 см и 14 см вместо досегашните 18 и 27 см. Стандартните цигари в момента са с дължина над 85 мм до 101 мм, но с включена дължина на филтъра, който стандартно е около 2.5 см. Изискването за скъсяване на стандартната цигара е от Европейския съюз. Според експерти за повечето производители на цигари винаги е било по-изгодно цигарите да са по-къси и с по-дълъг филтър. Промяната само затваря вратичка за тези, които се опитват да продават пурети с акциз за цигари.
Очаквано с новия проект се увеличава ставката на акциза върху горивата, каквато беше и сключената още през 2007 г. договорка с Европейския съюз. Така косвеният данък върху бензина става 710 лв. на 1000 литра вместо досегашните 685 лв., а върху дизела се увеличава до 615 лв. за 1000 литра вместо 600 лв. Реално това означава поскъпване на бензина с 3 ст. на литър, а на дизела с 2 ст. от 1 януари 2011 г.
Мнения:
Васил Александров изп. директор на "Агрополихим"
Естествено това (по-ниските амортизационни ставки - бел.ред) ще рефлектира върху бизнеса в негативен аспект. Може да се възприеме като положителна мярка единствено за напълно амортизираните предприятия, на които ще им е все едно каква е ставката. Съвсем по друг начин стои въпроса за дружествата, които са решили да инвестират в страната, като това може да доведе до преосмисляне на вложенията им. На практика намаляването на амортизационните ставки ще доведе до реалното изземване на финансов ресурс от бизнеса.
Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ
Категорично не сме съгласни с мотивите на Министерството на финансите за понижаване на амортизационните ставки. Това не са луксозни предмети, а са инструмент за бизнес. Години наред се борихме, за да го вдигнем. И преди имаше огромно нежелание от страна на министерството да амортизират с по-ускорени темпове. Сега тъкмо стигнахме прилични европейски нива и те отново се опитват да си пълнят хазната. За нас това е неприемливо. Не може бизнесът пак да плаща сметката на икономиката.
Красимир Станев, изпълнителен директор на "Албена"
Не е важно каква е ставката. Важното е всички да я плащат и това трябва да е приоритет. Отдавна беше ясно, че има заведения, които не плащат никаквиданъци, но никой не предприемаше нищо срещу тях. Когато един плаща, а друг не, това е нарушаване на нормалната конкуренция. От тази гледна точка с предприетите от държавата действия в последно време аз съм обнадежден. Времената обаче са ужасно тежки и вдигането на ставката безспорно ще окаже негативен ефект върху бранша. В Гърция се случи точно това - ДДС скочи, което оскъпи туристическите пътувания и сега сезонът там търпи страхотен провал. Може би беше по-добре вместо на 14% ставката за всички услуги да бъде фиксирана на 10%. По-високата ставка ще донесе повече пари за държавата, което също е добре - това означава повече инвестиции в инфраструктура, реклама и екология. Логично е при увеличение на косвения данък да има и леко повишение на цените на туристическите услуги. Във всички случаи е по-добре всички туристически услуги да бъдат третирани с еднаква ставка.
Петър Чобанов, макроикономист и преподавател по финанси в УНСС
Явно целта е държавата да събира малко повече приходи. Премахването на ускорената амортизация за компютрите и софтуера е крачка назад в стремежа дастимулираме иновациите, въвеждането на новите технологии и модернизацията на бизнеса. Трудно е да се каже какъв ще е ефектът за икономиката като цяло. От една страна тези мерки ще действат дестимулиращо за секторите, на които се повишава данъчната тежест - например туризма, ако се окаже, чедосегашната ставка по ДДС в размер на 7% е бил масовия данък в бранша. Отдруга страна всичко зависи и от това тези евентуални допълнителни приходикъде ще бъдат инвестирани.
Източник Дневник
