Лихвите по кредити за лични нужди паднат

Заемите за домакинствата бавно, но уверено поевтиняват. И потребителските заеми поевтиняват - от 13.96% преди година до 12.58 процента средно за одобрените през миналия месец. Намалението не е усетено от старите клиенти.

Домакинствата са желани клиенти, но в отношението си към фирмите, банките са  свръхпредпазливи и през миналия месец някои видове заеми за бизнеса дори са поскъпнали спрямо юли. Само едри проекти са се радвали на сравнително евтино финансиране - през август средната лихва за милионни кредити, отпуснати в евро, е била 7.51%.

Одобрените през август жилищни кредити в лева са били отпуснати при средно 8.96%, докато лихвата през юли е била 9.41%, а преди година - 10.13 на сто. При ипотеките в евро тенденцията е същата - след 9.04% през август 2009 г. и 8.43% за юли средната лихва за този август е 8.04%.

Данните на БНБ обаче сочат и друго - банките не бързат да свалят лихвите по старите заеми и въпреки последните понижения като цяло процентите почти не мърдат вече година. Цената на жилищните кредити в евро например е 8.12% за юли и за август - съвсем близо до средната лихва за предишния август - 8.19%. При ипотеките в лева промяната за цяла година е от 9.60 на 9.35 процента.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление през август 2010 г. е 14.12% - с над 1 процентен пункт по ниско отпреди година. Разходите по жилищните кредити в левове са спаднали до 9.75%, а в евро - до 8.84%.

Статистиката на БНБ показва още, че лихвите по влоговете на фирми и на граждани бързо се топят. Банките са привличали левовете на гражданите с 8.20% преди година, а сега дават за срочни депозити само 5.91%. Доходът за фирмените спестявания пък е паднал от 6.58 на 3.95%.

Тези тенденции не са изненада. Трезорите в момента разполагат с доста пари, защото се оказа, че като цяло българите се въздържат да харчат по време на криза и предпочитат да влагат спестяванията си, за да се олихвяват. Затова сега банките търсят клиенти за заеми и свалят лихвите. Това обаче важи повече за гражданите, защото те са по-сигурни платци и теглят по-малки суми, а кредитирането на бизнеса все още минава за по-рисково поради бавното излизане от кризата и на българските фирми, и на техните външни партньори.

Източник Сега