Нов хаос с данъчните дела от Нова година
Следва поредица от специализирани семинари и обучения, на които отговорни "фактори" из средите на НАП да изяснят какво всъщност са имали предвид и защо не са го казали изрично.
С подготвяните изменения на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
отново се изменят сроковете
за произнасяне от НАП при жалба срещу ревизионни актове. В мотивите към законопроекта се твърди, че целта е приходната агенция да се произнася по повечето от тях, а не да ги потвърждава мълчаливо (срокът формално е удължен от 45 на 60 дни).
Същевременно е променена и датата, от която тече срокът – не от постъпване на жалбата пред съответната териториална дирекция, а от постъпване на преписката при "решаващия орган". Връща се уредбата на отменения в края на 2005 г. Данъчен процесуален кодекс, при която обжалващите не можеха да следят кога изтича срокът за произнасяне от НАП, съответно не знаеха кога да подадат жалба по съдебен ред.
(Няма как да се разбере кога териториалната дирекция ще изпрати преписката на решаващия орган, нито може да се контролира какъв входящ номер ще постави безименният деловодител.) Увисва междувременно приетото Тълкувателно решение №7 от 11.12.2008 г. на Върховния административен съд (ВАС), което е по-предишна редакция на нормата.
Създава се несигурност
дали срокът за произнасяне от "решаващия орган" остава преклузивен и извънредно важен за обжалващите; или неспазването му не води до съществени последици - ако все пак администрацията благоволи да се произнесе. Неясно е дали съдилищата ще продължат да прилагат и как ще прилагат тълкувателното решение.
Новите изменения въобще не съдържат норми за висящите правоотношения, например какво става със започналите да текат срокове и по кой ред се броят те. Неминуемо ще има объркване и пропускане на срокове от обжалващите. Ще се постановят множество противоречащи си съдебни актове, докато практиката вземе една или друга насока.
Спорна е предвидената необжалваемост на решенията на административните съдилища при главница на спорното задължение до 5000 лева. Сумата е 5 пъти по-голяма от минимума за обжалване пред Върховния касационен съд по граждански дела. Длъжници по дела с интерес до 5000 лева обикновено са физически лица или дребни фирми, които ще се окажат с по-малки възможности за съдебна защита от откровени ДДС-ари и данъчни измамници. Ясно е, че НАП
разчита да закрепи бюджета от сравнително коректните
данъкоплатци, докато некоректните ще могат да разчитат на отлагане на задълженията им във времето и на изтичане на абсолютна давност.
Никъде в измененията не е казано, че разпоредбата за необжалваемост пред ВАС на дела до 5000 лева се отнася за новообразувани дела след 1 януари 2011 г. От това следва, че ВАС ще може да прекрати и висящи отпреди години дела, по които вече са проведени заседания и има заплатени разноски - държавни такси и адвокатски хонорари.
Подобни действия противоречат на европейските норми, според които законодателят и съдилищата трябва да държат сметка за легитимните очаквания на лицата за стабилност в нормативните актове и съдебната практика.
Да се надяваме, че очевидните недомислия в законопроекта ще бъдат отстранени при обсъждането и гласуването му в Народното събрание . В противен случай ще се окаже, че законодателният орган е безкритичен заложник на администрацията, която го ползва, за да върти хитри номера на гражданите.
*Авторът е юрист
Източник Дневник
