40 % от икономиката е в сивия сектор
Това показва проучване в 31 страни на международната консултантска компания “А. Т. Kearney”. Подготвеният на тази база доклад “Сивата икономика в Европа” ще бъде представен в четвъртък в столицата на конференция “Електронните разплащания срещу сивата икономика”.
Организатори са 17-те банки членки на Visa България, Българският форум на бизнеслидерите и Американската търговска камара в България.
На форума те ще предложат за обсъждане пакет от 5 препоръчителни мерки за ограничаване на сивия сектор у нас, които са свързани основно с развитието на платежната система.
Според изследването 2/3 от сивия сектор представлява недеклариран труд. Това ще рече, че работниците и бизнесът изобщо не обявяват трудовите възнаграждения пред държавата. Така избягват облагането с данъци, плащането на осигуровки и попълване на документация. Останалата 1/3 идва от непълното деклариране или укриване на приходи. Проучването за България показва, че 48 % от работещите получават част от заплатите си неофициално в брой. Това струва на страната ни милиарди евро годишно. Две трети от изгубените приходи все пак се връщат в официалната икономика чрез потреблението и ДДС.
Битките със сенчестия пазар се водят особено трудно, защото на него се гледа като на нормална част от правенето на бизнес и затова у хората се изгражда синдром “липса на гузна съвест”, показва проучването. Ползите от укриването на доходи и осигуровки са мигновени, докато социалните придобивки са индиректни, колективни или отложени във времето.
Сивият сектор вирее добре, защото рискът да те заловят е малък. И колкото по-малки са наказанията, толкова повече хора смятат, че той си струва, твърди проучването. Строителството е най-податливо на недекларирани плащания, в този отрасъл е изграден дори “културен навик” за такава практика, особено що се отнася до работа с подизпълнители. Не остават по-назад и някои сектори в производството.
Следващите любители на “пари под масата” и “заплати в плик” са дейностите търговия, хотели и ресторанти. Там обикновено се извършват много на брой малки кешови транзакциии предприемачите избягват данъчното облагане, като търгуват основно в брой.
Достигайки около 2 трилиона евро, размерът на сивата икономика в Европа е значителен. Той “се движи” от 10 % от брутния вътрешен продукт на Великобритания до почти 40 % в някои страни от Централна и Източна Европа, сред които и България. Държавите и техните правителства са формулирали ясни цели за намаляването на този “различен” пазар, но намирането на решение все още е трудна задача дори за развитите страни.
25,35 млрд. лева е прогнозираният размер на сивата икономика в България през 2010 година. Това става ясно от данните, които ще бъдат представени на конференцията в четвъртък (виж горе). Това се равнява на 37,7 на сто от очаквания БВП (размера на всичко произведено в страната) за тази година.
Горната таблица показва именно развитието на сивата икономика в България като процент от БВП от 2005 г. насам.
През 2009 г. сивата икономика е генерирала 24,8 млрд. лева - около 37,5% от БВП на България. От данните става ясно, че леко намаление на сивата икономика се отчита в последната предприсъединителна година - 2006 г., както и в първите две години на членството на България в Европейския съюз. След това, по време на икономическата криза, се наблюдава бавен ръст на сивата икономика. Тенденцията е валидна в световен мащаб.
Сред мерките за борба със сивия сектор най-ползваната е принудата, свързана с нови регулации, контрол и наказания. През 2006 г. в Италия се въвежда закон известен като “Декрето Берсани”. Който не издаде касова бележка три пъти в период от 5 г., се изпраща в затвора.
Инспектори спират строителни обекти, ако хванат хора без трудови договори. Плащанията на услуги над 100 евро в брой са обявени за незаконни. Тези мерки, наричани от експертите “негативни”, донасят 7,8 млрд. евро допълнителен приход на държавата през 2007 г.
В Швеция пък безработен губи помощите си, ако го хванат да се труди нелегално без договор.
Счита се, че по-резултатни са “позитивните” мерки. Сред тях са опростяване на данъчната и осигурителната система, като намаляването на ДДС в Белгия за тези, които използват картови разплащания, и т.н.
Банките предлагат 5 спасителни мерки
1 - Работните заплати и всеки друг вид трудово възнаграждение да бъдат изплащани само по електронен път (в банкова карта или по банкова сметка).
2 - Всяко едно плащане за стоки или услуги над 1500 лева да бъде правено само чрез безналична транзакция.
3 - Плащанията за услуги в публичния сектор да могат да бъдат правени и с банкови карти. Мярката изисква наличие на ПОС терминали и приемане на картови плащания в:
+ болници, медицински центрове, лекарски и зъболекарски кабинети
+ академични институции
+ пощенски служби, клонове и офиси
+ офиси и клиентски центрове на компаниите от сектора на комуналните услуги
+ общински центрове и офиси за плащане на местни данъци и такси
4 - Да бъде променено съществуващото законодателство така, че на всеки потребител да се даде еднаква възможност да използва пари в брой или банкова карта, когато плаща за продукт или услуга (мярката изисква всеки търговец да разполага с ПОС терминал в търговския обект)
5 - Намаляване на размера на ДДС за плащания, извършвани с карти, за определен период от време (1-2 години)
+ Размерът на ДДС за избрания период може да бъде обсъден допълнително в работна група от финансови експерти, представители на правителството и на държавните агенции както и представители на банките.
Проучването показва, че в страни с високи нива на електронни разплащания размерът на сивата икономика е малък. В Мексико е създаден специален фонд, който подпомага малките търговци да си купуват ПОС терминали. В Колумбия и Аржентина е въведена отстъпка от данък печалба за продажбите с разплащателни карти. Русия, Великобритания и Сингапур извършват държавните си плащания само по електронен път.
Колкото по-голям е броят на електронните транзакции, които извършват жителите на дадена страна, толкова по-малък е размерът на сивата икономика. Това става ясно от таблицата вдясно, която показва данни за сенчестия пазар, отнесен към броя на електронните плащания в ЕС-27. България е сред държавите с най-малък брой на електронните транзакции и съответно голям процент сива икономика. На обратния полюс са Холандия и Финландия.
