Държавният нетен дълг стигна до 5,2% от БВП

Приходите в бюджета няма да достигнат нивата си от 2008 г. поне в близките две години

Държавният нетен дълг на България (задължения минус резерви) се е увеличил през последната година от около 1,5 млрд. лв. до около 3,5 млрд. лв. към края на септември. Това показват данни от последния анализ на консултантската група Industry Watch. Експертите отчитат, че нетните задължения на страната като дял от икономиката значително са се увеличили спрямо миналата година от 2,3% до 5,2 на сто от БВП. Към края на септември натрупаните външни и вътрешни задължения от страна на държавата са скочили до близо 10,2 млрд. лв. и спрямо същия период на миналата година дългът на България е нараснал с около 1 млрд. лв.

В същото време експертите отчитат, че от началото на годината до края на септември отрицателната разлика между бюджетните приходи и разходи се увеличава до над 1,5 млрд. лева. Припомняме, че правителството се отказа от балансиране на бюджета в границите под тавана, определен за членство в еврозоната, чрез съкращаване на публични разходи. Прогнозата ни е, че приходите в бюджета няма да достигнат нивата си от 2008 г. поне в близките две години, категорични са от Industry Watch. Затова балансиране на бюджета ще е възможно само чрез смело съкращаване на разходи, допълват от компанията.
Според данните фискалният резерв в края на септември е бил малко над 6,7 млрд. лв., което е ръст с повече от 500 млн. лв. спрямо месец по-рано. Въпреки това на годишна база анализаторите отчитат спад с приблизително 1 млрд. лв.
В обзора се обръща внимание и на инфлацията според цените на производител. Според данните на НСИ до септември цените на производител в България за 12 месеца са се увеличили с 8% в добивната и с близо 21% в преработващата промишленост. Това е значително повече от инфлацията според цените за краен потребител, която е само 3,5% за същия период, обясняват експертите. Инфлацията на еврото се проявява първо в цените на суровините. За 12 месеца до октомври индустриалните суровини са поскъпнали с 46% в евро, а хранителните суровини - с 34%. Дългото поскъпване на суровините показва инфлация, която е много по-бърза от отчетеното от местните индекси на цени на потребител и производител. Поскъпването засяга всички пазари - метали, храни и нехранителни земеделски суровини. Тази бърза инфлация в даден момент ще се прояви и в по-бързо покачване на цените за краен потребител, категорични са от Industry Watch.