Кабинетът ще харчи и спестените вноски за здраве
Това стана ясно при окончателното обсъждане на проектобюджет 2011 в парламентарната бюджетна комисия в сряда. С окончателните текстове на закона, подготвени от управляващите, се ограничават възможностите на местните власти да поемат нови задължения. В същото време се предлага да се увеличи с 400 млн. лв. държавният дълг, който правителството може да емитира през 2011 г.
Предложението спестяванията в резерва на здравната каса да загубят статута си на "резервирани средства за здравеопазване" и да станат част от фискалния резерв, с който правителството може да се разпорежда, е внесено от депутатите от ГЕРБ Менда Стоянова, Искра Фидосова и Димитър Главчев.
Поправката, която одържавява натрупаните до момента 1.4 млрд. лв., които с тазгодишния трансфер ще станат 1.8 млрд., не беше гласувана до редакционното приключване на броя. Но прогнозите бяха, че със сигурност ще мине с гласовете на ГЕРБ и "Атака". Депутатите от останалите парламентарни групи предварително се обявиха против.
Промяната се промъкна за първи път в подписаното споразумение с лекарския съюз, с което правителството се ангажира от догодина здравните вноски да отиват изцяло в бюджета на здравната каса, без да се заделя резерв в БНБ, както досега.
Увеличението на средствата се използва и като аргумент от финансовия министър Симеон Дянков, за да обясни защо парите, заделени за реформа на болничната помощ и включване на частните фондове в задължителната здравноосигурителна система, от догодина ще се харчат за други цели.
С друга промяна в проектозакона, внесена след първото му гласуване в пленарна зала, ще се ограничат възможностите на местните власти да поемат нови задължения. Сега общините не могат да емитират дълг, ако плащанията по вече натрупаните са достигнал 25% от общите им приходи за годината (собствени и субсидията от централния бюджет).
За догодина границата се сваля на 15% от приходите. В текста, раздаден на депутатите, ограниченията включваха и кредитите, които общините теглят от фонд ФЛАГ, за да финансират европроектите си. На заседанието на комисията обаче председателят й Менда Стоянова и зам.-министърът на финансите Владислав Горанов обясниха, че задълженията по ФЛАГ няма да се включват в изчислението за размера на дълга.
Владислав Горанов обясни, че ограничението за задлъжнялостта се въвежда с цел да се дисциплинират финансово общините. Депутати от управляващите припомниха, че провалът на валутния борд в Аржентина през 90-те години на миналия век тръгна от фалита на местните власти.
В същото време пак по предложение на ГЕРБ дългът, който правителството може да поеме догодина, се увеличава от 3.5 на 3.9 млрд. лв. основно заради планирания заем за БДЖ от Световната банка (от 450 млн. лв.). Според Менда Стоянова през 2011 г. държавата няма да се нуждае от повече от 600 млн. лв. външно финансиране, без да се включват целевите заеми за държавните компании.
Представителите на местната власт не бяха единни в оценката си за случващото се. "В условията на криза взимането на заем е стимул за икономиките на общините. От 1 януари до местните избори кметовете трябва да седнат да пият кафе и да си говорят с гражданите", каза Дора Янкова, кмет на Смолян от БСП и председател на сдружението на общините.
Янкова уточни, че не става дума за смолянската община, която не е взимала заем от 2007 г., почти го е изплатила и не планира да взима нов. "Това е пълно безумие, което ще блокира работата на общините", каза и кметът на Монтана Златко Живков (независим, подкрепен от "Синята коалиция"). Представителите на ГЕРБ в местната власт обаче бяха доста по-оптимистично настроени.
"Според мен тази мярка няма да затрудни много общините, защото няма да има ограничение при еврофинансирането. За Бургас със сигурност не е проблем, защото ние в момента имаме кредити за 11% от собствените приходи", каза кметът на града Димитър Николов. И според зам.-кмета по финансите на София Минко Герджиков това няма да е проблем за столицата, но може да затрудни малките общини.
"Мярката е логична в условия на криза, за да не фалират общините, а да ги накарат да са по-активни с проекти за европейско финансиране и за набиране на собствени приходи", каза Герджиков.
Вчера стана ясно и разпределението на средствата, които се спестяват от увеличението на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта и трансфера на част от средствата от здравни вноски в бюджета на Министерството на здравеопазването.
От по-високите ставки за пенсия в бюджета на държавното осигуряване ще постъпят 373 млн. лв. Съответно със същата сума намалява трансферът от държавата за фонд "Пенсии", записан в първия вариант на проектобюджет 2011. Към тези средства се прибавят 182 млн. лв. разлика между увеличението на приходите на здравното министерство (324 млн. лв. трансфер от здравната каса) и увеличението на разходите (142 млн. лв.).
Спестеното в републиканския бюджет - 555 млн. лв. обаче няма да свие дефицита, защото освен разходите на здравната каса с 40 млн. лв. ще се увеличат разходите за образование (18 млн. за средните училища и 22 млн. лв. за висшите), а с по 10 млн. ще се увеличат разходите за култура и правосъдие. Така на консолидирана основа дефицитът като салдо от всички бюджети (републикански, на Здравната каса, на НОИ и др.) ще остане без изменение спрямо одобрения на първо четене.
Депутатите одобриха и допълнително финансиране от 4.277 млн. лв. за Комисията за финансов надзор (КФН) за следващата година. Предложението беше внесено от Делян Добрев от ГЕРБ и защитено с мотивите, че догодина само за членство в европейските надзорни органи КФН трябва да плати 1.3 млн. лв. такси.
Другият аргумент са ниските заплати в комисията в сравнение със сродни надзорни органи като Комисията за защита на конкуренцията например, както и липсата на достатъчно добри технически условия. Председателят на КФН Стоян Мавродиев обясни още, че догодина трябва да се създадат три нови звена - за оценка на системния риск, за защита на потребителите и за юристи по международно право, за да може регулаторът да изпълнява ефективно дейността си.
Същата сума - 4 млн. лв., КФН се надяваше да събере чрез по-високи такси за поднадзорните лица. Проектът на комисията беше върнат от финансовото министерство, защото не беше обсъден с поднадзорните лица. Идеята за увеличение на таксите беше разкритикувана от представителите на инвестиционния и застрахователния сектор, а осигурителните дружества оспориха размера на поскъпването.
За какво спориха депутатите
От самото начало на дебата опозицията критикува предложенията на управляващите и отстояваше алтернативни предложения. Лвицата предложи увеличение на приходите с 2 млрд. лв. Мотивът: брутният вътрешен продукт нараства с 8 млрд. лв. спрямо 2008 г. и ако държавата има капацитет да се бори със сивата икономика, трябва да събира повече. "Предлагаме завишаване на приходите с 2 млрд. лв. Наистина неизпълнението им крие риск, но за това предлагаме само за 1 млрд. лв. от допълнителните приходи да се намерят разходни пера, а другият 1 млрд. да служи за овладяване на дефицита, и като буфер при евентуално неизпълнение", каза Пламен Орешарски, който беше финансов министър в предишния кабинет.
Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов, който представляваше министерството, заяви, че има много причини за по-ниските приходи, но предложи дебатът да се води в по-тесен кръг, защото демагози може да изтъкнат лъжливи аргументи.
На това Орешарски отговори още по-остро с думите: Нека госодин Горанов да отговори какъв дефицит се залага за следващата година на начислена база, защото той става водещ, а дебатът, който водим, е за дефицита на касова основа и се обезсмисля.
Още повече, че миналата година за първи път в 130 годишната история на България Министерството на финансите приключи с с 30 млн. по-голям дефицит от допустимото. Така Народното събрание се обезличава, а ако НАП продължи да хвърчи с хеликоптери и сегашният дефицит може да се увеличи." Според Орешарски дори кризата да свива приходите, съотношението между тях и потреблението трябва да се запази. В този момент думата взе зам.-изпълнителният дирктор на НАП Стоян Марков, който обясни спада със свитото крайно потребление и увеличението на износа. "Крайното потребление и нетният експорт спадат, а с това и потенциалната база за облагане с ДДС. Затова събираемостта от този данък ще е по-ниска от 2008 г., въпреки, че номиналният БВП се очаква да нарасне значително спрямо 2008 г. Според него друга причина за намалението на общите данъчни приходи е спадът при корпоративния данък.
Източник Дневник
