Забавените плащания на държавата към бизнеса скочиха рязко
За сравнение, преди около година обемът на непокритите дългове е бил общо около 350 млн. лв., като общините поддържат постоянно ниво около 200 млн. лв. Относително постоянният размер на просрочията означава, че дори и правителството да плаща част от тях, то трупа нови в подобен размер и в крайна сметка сумата им остава почти без промяна.
Оказа се обаче, че бизнесът е приел тази ситуация. "Наложи се частният бизнес да се адаптира и да заработи в режим на забавени държавни плащания. По принцип държавата бави, но в момента компаниите нямат друга възможност, освен да разчитат на държавните поръчки", коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Икономистите обаче виждат опасни сигнали в този модел. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии остро го разкритикува, защото според него той спира възстановяването и дава лош сигнал за фирмите, които също може да приемат поведението на управляващите.
"Когато този, който трябва да отговаря за спазването на правилата, не го прави, всякакви приказки са излишни. Това показва какво е отношението на правителството. Оправданията с предишния кабинет вече са неприемливи, а посланието е "аз ще плащам, когато реша, а вие спазвайте правилата".
Има нужда от съдия-изпълнител и по отношение на държавните вземания, включително и със запор на сметки с държавни средства. Лишени от финансови средства, компаниите коригират и инвестиционните си намерения. Това води до спад както на вътрешното търсене, така и при наемането на работна ръка и е поредното доказателство, че държавата не реформира разходната си част и за сметка на това избира най-лошия начин да задържа разходите си", коментира Ганев.
В последните месеци на управлението си тройната коалиция криеше част от дефицита на касова основа, като забавяше възстановяването на ДДС кредит. Буквално преди парламентарните избори бе предприето ударно възстановяване на този данък, но в края на 2009 г. и при управлението на ГЕРБ също бе задържан ДДС за около 600 млн. лв. Освен ДДС за възстановяване обаче новото правителство задържа и плащанията по изпълнени договори за обществени поръчки.
От Министерството на финансите не направиха коментар за забавените плащания до приключването на броя. Неофициално оттам обясниха, че просрочията, които миналата година раздуха дефицита, сега няма да влияят върху неговия размер.
Евентуално увеличение ще може да се очаква, ако размерът на забавените плащания през тази година нарасне спрямо миналогодишната сума на просрочията. В този случай обаче дефицитът ще нарасне само с разликата между размера на тазгодишните забавяния и техния размер в края на 2009 г.
Вчера бяха публикувани и данни за изпълнението на бюджета. От тях се вижда, че за първите 10 месеца на годината бюджетният дефицит е 1.9 млрд. лв. (2.6% от БВП), но като разходи са отчетени само онези операции, по които фактически са направени плащания. Финансовото ведомство съобщи, че този дефицит от 1.9 млрд. лв. е формиран включително и от извънредни разходи на здравната каса в размер на 130 млн. лв.
В същото време обаче към 300 млн. лв. са били спестени от операцията за разплащане на просрочия към изпълнители на обществени поръчки. За тази цел бяха отделени над 600 млн. лв., но до края на септември изкупените от банката за развитие стари държавни задължения стигнаха 290 млн. лв., което означава, че в резерва на правителството за непредвидени и неотложни разходи ще се спестят повече от 300 млн. лв.
Експерти от финансовото министерство коментираха, че най-вероятно дефицитът в края на годината ще е близък до предвидения - 3.26 млрд. лв. (4.8% от БВП), което означава, че икономисаните средства за разплащания с фирми ще може да се използват за други цели.
Източник Дневник
