ДДС измами и фалити ощетяват хазната с 344 млн. евро за година
В годините, предшестващи световната икономическа криза, в България са отчетени високи нива на растеж. Подемът се изрази както в повишаване на жизнения стандарт, така и в нарастващи постъпления в бюджета и стабилизиране на публичните финанси. Изпреварващият ръст на вноса спрямо износа и постоянно увеличаващото се потребление доведоха до скок на събираните приходи от ДДС и нарастване на техния дял в общите приходи на държавния бюджет, пише авторът. Картината започна да се променя с началото на финансовата криза и това се потвърждава с данните за 2008 и 2009 г. Ако през 2008 г. данъкът върху добавената стойност осигури 46,4% от общите данъчни приходи, то през кризисната 2009 г. техният дял намаля до 44,7%. По-ниските приходи от ДДС през 2010 г., комбинирани с увеличените разходи, логично доведоха до значително нарастване на бюджетния дефицит през 2010.
В доклад от септември 2010 г. “ПрайсУотърхаусКупърс” изследва събираемостта на ДДС в страните от ЕС. Средното ниво на несъбраните приходи от ДДС за ЕС 27 е 12% от теоретично дължимите суми. В България нивото на показателя е 14% и несъбраната сума се равнява на приблизително 1% от БВП или 344 млн. евро. Най-добре справящите се страни са Естония, Люксембург и Ирландия . Най-зле е Гърция, където цели 30% от задълженията остават несъбрани (виж графиката).
Дефиницията на авторите на доклада за ДДС “дупката” включва измами с ДДС, изпадане в неплатежоспособност, схеми за избягване на ДДС, грешно попълнени декларации по ДДС. Т.е. има се предвид предимно целенасочени и организирани действия за избягване плащането или за източване на ДДС.
Един от най-ефективните начини за ограничаване на измамите с ДДС е използването на електронни фактури.
България е държавата в ЕС, която събира най-големи приходи от ДДС, измерени като дял от БВП - над 11%. Този факт прави бюджета сериозно зависим от приходите от ДДС и съответно много уязвим при спадове в постъпленията от данъка, обобщава в анализа си Ивайло Тасев.
