Въпрос по чл.62, ал.2 от ЗДДС

ВЪПРОС: Българска фирма регистрирана по ЗДДС закупува стока от Германска фирма също регистрирана по ДДС в Германия. Българската фирма получава фактура без включен ДДС . По желание на Българската фирма, стоката директно се доставя от Германската фирма на друга Германска фирма също рег.по ДДС в Г-Я. За тази доставка издаваме фактура на получателя на стоката. Въпросът ми е ,какви са в случая задълженията на страните по отношение на Данък добавена стойност, и по специално на Българската фирма?
ОТГОВОР: Във въпроса, реално, се съдржат три проблема от общностната търговия със стоки. Първият проблем е, че хипотезата, която описвате е доста "невъзможна", защото едва ли германска фирма ще извърши ВОД на стока, но няма да изпрати стоката до България, а ще я достави на друга германска фирма в Германия. Причината е, че за германската фирма няма да е налице ВОД на стока, защото стоката не е изпратена към друга страна членка. Българският и германският ЗДДС трябва да са еднакви, т.е. разпоредбите за ВОД трябва да съвпадат. Основното изискване за да е налице ВОД е изпращане на стока до друга страна членка. Вторият проблем е, че по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС българската фирма ще реализира ВОП на стока, макар че стоката не пристига в България. Това е така, защото мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и еосъществило придобиването им под български идентификационен номер. Третият проблем е, че българската фирма чрез тази сделка формира оборот за целите на регистрацията по ДДС в Германия. Четвъртото, вече не е проблем, защото за целите на българския ЗДДС, българската фирма реализира доствака на стока с място на изпълнение изнъ територията на страната, т.е. не следва да начисява български ДДС. Последното, което искам да кажа,е че схемата на мен лично ми изглежда доста съмнителна. Фирмата трябва да внимава за да не бъде въвлечена в някаква "схема" по ДДС. /Източник www.magisterdixit.net/